Гръмотевичния щит [bg]

Той отново погледна към златния град. Откъм Троя се приближаваше позлатена колесница, теглена от два чисто бели коня. Направляваше я широкоплещест мъж с бледосиня туника и бяло наметало, поръбено със сребърна нишка. В дългата му златна коса и късо подстригана брада се виждаха бели нишки. Приам остаряваше, но все така излъчваше властност. Тълпите се отдръпнаха и мнозина нададоха възгласи, докато царят направляваше колесницата си към плажа. Агамемнон почувства напиращите емоции — опияняваща смесица от омраза и възхищение. Дори и странниците, идващи за пръв път в града, щяха на мига да разберат, че са в присъствието на цар, докато Приам спираше колесницата сред тълпата.

Агамемнон си даваше сметка, че самият той не изглежда могъщ с дребната си фигура, слабите рамене и изгърбена походка. Въпреки това обаче, независимо от недостатъците си, той имаше репутацията на най-известния цар-войн в западния свят. И знаеше точно защо. Онова, което му липсваше като физика, се компенсираше от абсолютната му безскрупулност. Враговете му умираха. Семействата им умираха. Майките, бащите, чичовците и приятелите им умираха. Агамемнон будеше страх. Той обгръщаше противниците му като морска мъгла. И освен това беше способен да планира кампания или битка и да я проведе безмилостно и брилянтно, докато не я спечели.

Отново погледна към могъщите стени на Троя. Ето награда, която си заслужава да се бориш за нея, помисли той.

Внезапно изпита студен ужас и потрепери несъзнателно. Троя вече не беше просто награда и град, който да оплячкоса. Онзи, който я превземеше, щеше да има безсмъртна слава и възможността да създаде империя. Ако се провалеше тук, щеше да живее в забравен гроб насред унищожен народ. Той обаче изблъска тези тъмни мисли настрана и се обърна към спътниците си.