Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

с нелепости и клюки разни. [1644] Нима ще има полза кралят, ако ме някои окалят? Ако зло правите на мен, той няма да е възмезден [1648] и смисъл има ли тогава да му се всичко доверява. И да му кажат, че в палата Тристан е идвал крадешката, [1652] това дали ще го засегне? Ако към мене яд го жегне, щом чуе зло по мой адрес, нима е в негов интерес? [1656] Какво той губи и каква е изгодата да го узнае?         Бранжиен отвръща й студено: — На вас ви беше забранено [1660] да имате интимни връзки с Тристан, но вие твърде дръзко държахте се: не уважихте забраната и изменихте [1664] на клетвеното обещание да имате добро държание. Навярно злото е в кръвта ви и няма как да ви остави; [1668] на стари навици сте роб… Това ще продължи до гроб, защото още твърде млада с опияняваща наслада [1672] сте вършила безброй злини. И тъй ще е до старини… От малко кончето се учи… Когато на жена се случи [1676] на злото да се поддаде, дордето е била дете, порокът цял живот остава. И вие ще сте все такава. [1680] Ако Марк беше взел решение след първото ви прегрешение да ви накаже, вероятно тогаз не бихте многократно [1684] допускала грехопадение. Но с толерантност и търпение той някак си ви поощри, защото никой не разкри [1688] пред него вашата измама. Но аз не ще остана няма: на краля всичко ще разправя, пък той каквото ще да прави. [1692] Напук на светския морал сега вървите към провал и връщане не е възможно. Но според мен е най-тревожно [1696] това, че Марк не ви наказа. Да беше ви носа отрязал, друг белег да ви бе оставил, от присмеха се би избавил. [1700] И щяха мнозинство околни да са от жеста му доволни, защото по-добре срамът за вас да е, а не родът [1704] и вашият съпруг да страдат. Честта е сигурна преграда към всяко зло, а пък дългът показва правилния път. [1708] Но кралското благоволение като че беше извинение за вас. Марк истински ви тачи, ала това съвсем не значи, [1712] че можете да го срамите. Към него вие се държите, като че ли е безразличен към вас. А кралят ви обича [1716] и аз не виждам оправдание за укорното ви държание. Марк би ви отмъстил най-строго, ако не ви цени тъй много. [1720] Ако и вие го ценяхте, навярно никога не щяхте, изпадайки безсрамно в грях, да го направите за смях. [1724]         Почувствала се уязвена, Изолда казва разгневена: — Жестоки укори към мен си позволявате, Бранжиен. [1728] А вашето предвзето мнение ме преизпълва с възмущение, защото искате нарочно да ме изкарате порочна. [1732] Поддала съм се на развала, безнравствено съм се държала, но то бе с ваше поощрение. Упреквате ме в прегрешение, [1736] а всъщност е у вас вината. На хитрости от вас самата се учех. Безразсъдни бяхме с Тристан, ала едва ли щяхме [1740] без вас да сторим този грях. Подмамена изпърво бях от вас, от вашите слова, Тристан и кралят след това [1744] оплетоха ме в куп лъжи. На вас по-тежък грях тежи, защото краля заблудихте и лудата ни страст прикрихте [1748] с лукавство, с хитрини, с измама. Вината ви е по-голяма… От вас започнаха лъжите. Не трябваше да позволите [1752] да се поддам на страст позорна. Да, вие бяхте отговорна за туй, що сторих, а държите сега да ме разобличите [1756] пред краля. В гроба да изгния, ако от краля нещо скрия!