Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

ми я отнехте най-безсрамно. Уж на Бранжиен най подобава, щом нужно е, да придружава [1532] Изолда Белоръката и аз приех заръката под мойте грижи да е тя. Туй ли ви бе предаността [1536] към мен?…“ Изолда след това обръща към Бранжиен глава и казва: — Вие може би си спомняте какви молби [1540] отправиха към вас, Бранжиен, баща ми, мойта майка. С мен какво ще стане, ако тук ме изоставите? На друг [1544] не бих могла да се надявам. Не мисля да ви забранявам, ако при Каердин решите самата вие да вървите. [1548] Но заради това не бива да имате към мен такива враждебни чувства. Аз си зная, че на Тристан дължи се тая [1552] омраза… Бог да го накаже! — Сърцето ви ще се окаже дотам затънало в поквара, че срещу мен да ви накара [1556] неща нелепи да твърдите. — отвръща й Бранжиен. — Грешите, като упреквате Тристан; не е тоз укор оправдан. [1560] Ако не бе Тристан, навярно сърцето си, така коварно, на друг — по-лош — да сте дарила. Със всичко бих се примирила, [1564] но не и с вашия инат да ме забъркате в разврат. Не мога да простя това, че с изкусителни слова [1568] целяхте да ме въвлечете в коварния си кръг. Помнете, че ще ви отмъстя все пак! Защо ме тласкахте към брак [1572] със Каердин, подлец известен, а не със някой рицар честен? За мен е срам и унижение това обидно отношение [1576] да изтърпя. Не, аз не мога.         Изолда казва й: — За Бога, повярвайте ми, в свойта чест ви се заклевам, че до днес [1580] не съм помислила дори, Бранжиен, с безнравствени игри, с измама да ви навредя. Аз продължавам да твърдя, [1584] че Каердин не е подлец, а честен рицар и храбрец. Според завистниците той изплашил се да влезе в бой [1588] с Кариадо. Но кой им вярва? Те и Тристан, и мен изкарват тъй мерзки, че и да не щете, не може да не ни презрете. [1592] Кълна се, имайте ми вяра, че в двора искат да ни скарат… Туй би зарадвало мнозина. Щом близък наш или роднина [1596] на друг ни тайните издава, какво да чакаме тогава от враговете си? Нали от близки хора най боли. [1600] Щом ме отблъсквате с презрение, тогава кой друг с уважение би се отнасял спрямо мен? Друг близък нямам аз, Бранжиен. [1604] За мене вие всичко знаете и стига само да желаете, пред Марк ще ме опозорите, ако в двореца разтръбите [1608] интимните ми въжделения и тайните ми намерения. И току-виж от мой съветник сте станала мой върл клеветник. [1612] Аз с ваша помощ всичко сторих. Защо са ни сега раздори? Как тъй съм ви желала злото? Напротив, мислех ви доброто [1616] и все се грижех за честта ви. Наслада ли ще ви достави пред Марк да бъда унизена? Не може да сте съблазнена [1620] от някаква изгода днес. Щом накърните мойта чест, към вас самата, без съмнение, ще породите подозрение. [1624] Мерзавецът ще ви похвали, но благородният едва ли ще гледа вас с добро око. И Марк ще ви презре, ако [1628] пред него бъда опетнена, защото той таи към мене любов тъй пламенна, че няма да ме заподозре в измама, [1632] да ме намрази, камо ли със мене да се раздели. Не може никой да ни скара и нищо няма да накара [1636] Марк да ме гледа със ненавист. В душата си той ще сподави горчивината и дори за нещо да ме укори, [1640] ще продължи да ме обича. Омразата му си навлича тоз, който дръзва да го дразни