Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Марк не след дълго ще узнае за нашите дела чия е [1760] вината и, решен на мъст, вас първа ще посочи с пръст. Затуй смилете се, Бранжиен, смирете своя яд към мен! [1764] Бранжиен отвръща: — Невъзможно! На краля всичко ще доложа и нека той те оправдава. След туй, каквото ще да става. [1768]         И тя излиза със решение Марк да постави във течение на всичко. В плен на яростта, пред краля се явява тя [1772] със замисъл добре скроен181: — Сир, доверете се на мен: дойдох при вас да ви предам това, което твърдо знам, [1776] и ще ви моля за внимание. И преданост, и почитание дължа на вашата персона, на кралската ви чест, на трона. [1780] Понеже виждам, че позор заплашва този славен двор, мой дълг е с вас да поговоря. Отдавна можех да го сторя, [1784] ако със сигурност го знаех. Кралю, съпругата ви, тя е която с похотта си днес грози семейната ви чест. [1788] Страхувам се от лош обрат… Поне до днеска на разврат не се е още тя отдала. Но без надзор, би се видяла [1792] свободна и дотам да стигне. Окото няма да й мигне и ще отстъпи пред властта на чувствата и на страстта. [1796] Затуй, сир, длъжна се видях да споделя с вас своя страх. От мен един урок помнете: Най-зорко над жена си бдете, [1800] че все навън са й очите. Щом хлябът ви добре прикрит е, крадецът няма да го вземе. Изглежда, че от доста време [1804] и вас, сир, гложди ви съмнение. Аз също чувствах притеснение и бдях над нея, но уви, тя смогваше да долови, [1808] че аз преследвам свои цели, и с триковете си умели успяваше да нагоди тъй зара, че да победи. [1812] Добре е някой да я сбара в момента, в който хвърля зара, да бъде хваната натясно, така че да й стане ясно, [1816] че няма как все в този път да продължава. Щом срамът, кралю, и вас грози, тогава тя строги мерки заслужава; [1820] не бива все да я търпите, да си затваряте очите пред нейните постъпки скверни, когато с вашия съперник [1824] остава дълго в свойта стая. Непредпазлива съм. Да, зная, че може да си навлека гнева ви, но ще изрека [1828] самата истина. Бъдете по-смел и твърд и покажете на вашата жена, че няма задълго нейната измяна [1832] да се търпи. Това е, сир. Какво ще става по-подир единствено от вас зависи.         Крал Марк изслушва я, стъписан, [1836] че тя не скрива туй, което тежи и нему на сърцето, и подозренията стават по-тягостни: той си представя, [1840] че и сега, без срам, без свян, кралицата е пак с Тристан. Бранжиен подхваща свойта хитрост: — Аз ще ви кажа, сир, открито [1844] с кого се среща тя. Заблуда било, че по Тристан е луда. Разбрах, че главният виновник е граф Кариадо: любовник [1848] влиятелен и с положение; към него има тя влечение. Той непрестанно я ласкае и като че ли склонна тя е [1852] да тръгне с него… За ваш срам! Но засега поне аз знам, че нищо няма между тях. Ала все пак изпитвам страх, [1856] че със настойчивост, с молби тоз некадърник може би ще си натрапи любовта и че ще го приеме тя. [1860] Сир, питам се защо цените Кариадо, защо търпите тъй често да е той с жена ви, за срам пред всички да ви прави. [1864] Тристан единствен ви тревожи, но според мене тя не може от него да е съблазнена; в това съм твърдо убедена. [1868] Аз също мислех си доскоро, че е за всичко отговорен Тристан. Ала при новината, че се е върнал пак в страната [1872] от вас да моли извинение, Изолда взела бе решение да го държи под свой надзор. С един човек от този двор [1876] тя своя план бе споделила, с Кариадо, и му вменила сам със Тристан да се разправи. Едва ли щеше да постави [1880] Тристан в неловко положение, ако любов и уважение изпитваше към него тя. Каква печал, ако смъртта [1884] е сполетяла тоз герой! Да не забравяме, че той е ваш приятел и роднина; това не мога да отмина. [1888]         От думите й поразен, какво конкретно този ден Марк би могъл да предприеме? Почувствал, че е крайно време [1892] Бранжиен да спре да му дотяга, той казва й: — На вас възлагам приятелко, да прецените Изолда как да вразумите. [1896] Щом се при нея озовете, открито й поговорете за личното ви отношение към дворцовото обкръжение, [1900] тъй че с доверие към вас да се отнася тя. Пък аз от двора си ще отстраня Кариадо, щом преценя. [1904]         Изолда е от този ден все под надзора на Бранжиен и повече се притеснява. Бранжиен изобщо не престава [1908] да се оплаква. Марк тъжи, че е подведен от лъжи и ревност му гризе сърцето. Кариадо скърби, задето [1912] Изолда все с една и съща враждебност вече му отвръща.