Непокорна кръв [bg]

— Никога не съм го искал от теб.

— И да го беше поискал, нямаше да го направя.

— Затова не поисках. Ти ми разби сърцето, жено.

— Лъжец. — Тя отново ме удари.

— Обичам те, казвам ти.

— Да бе, наистина. — Очите й омекнаха и тя се претърколи до мен върху сухата солена трева. Погали ме по бузата. — Но аз никога няма да съм ти достатъчна.

— Да бе, да. — Обърнах се настрани и я погледнах. — Аз няма да съм ти достатъчен.

Пръстите й погалиха устните ми и ме накараха да настръхна.

— Щом така казваш, Мурлин.

Прегърнах я и я целунах по челото, изведнъж връхлетян от тъга. Която в този момент въобще не исках да изпитвам. И както винаги в такива случаи, смених темата.

— Тя разговаря ли с теб? Катриона?

Орах ме изгледа продължително. Това ме накара да се чувствам неудобно.

— Е, проговори ли? — повторих настоятелно аз.

— Не, но ако поиска, ще го направи. — Орах погледна настрани. — Просто трябва някой да я слуша.

— Аз слушам — изрекох намусено.

— Да бе. Само ехото на собствения си глас.

Известно време лежахме мълчаливо, моята ръка лежеше върху хълбока й, нейната леко опираше гърдите ми. Невидимото море се раздвижи, зашепна и зашумя от другата страна на дюната. Когато затворих очи, видях червени линии под клепачите си и усетих целувката й върху кожата ми.

— Какво ще направи Кейт? — промърмори тя.

Отворих очи и вперих поглед в заслепяващото небе.

— Не знам.

— Сигурно знае, че сте се върнали.

— Да. Ще го изчака да се възстанови. Политика.

— Строго погледнато, вие сте все още изгнаници — каза тя и гласът й потрепна тревожно.

— Ще ти кажа нещо. — Пръстите ми се вкопчиха неволно в ръката й. — Никога няма да се върна в другия свят. Нито аз, нито Конал, и не ме интересува какво ще каже онази вещица.

Думите ми си бяха живо перчене, напълно безсмислени и убедително доказателство, че телепатията е нещо различно от предвиждането.