![Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/0/nepokorna-krv-bg-download.jpg)
Непокорна кръв [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
— Току-що се проявих като пълен глупак — изтърсих аз.
Катриона ме погледна и леко се усмихна. Залязващото слънце придаваше на бледата й кожа някакъв цвят и вече си личеше, че преди жрецът да се добере до нея, тя може би е била красива.
— Какво правиш?
Тя срамежливо протегна ръка. След миг реших, че е малък вълк. Не беше много добър, но според мен причината не бе в това, че тя не знае какво прави. Фигурката приличаше на почерка на някой със счупена ръка: рязък и неравен, но умението веднага си проличаваше; вълчето се бе скрило някъде, ближеше си раните и чакаше да се излекува.
Хванах ръката, която държеше вълка. Следобед Шона я беше погледнал, след това се беше обърнал към мен със суха усмивка и беше казал: „Тя е силна“. Изненадах се. За мен тя бе треперещото жалко същество, което беше разстроило плановете ми да спася брат си.
Сега отново погледнах към пръстите й и този път тя не ги отдръпна. Разперих ги и ги положих върху моята длан. Все още бяха отекли, ноктите бяха изкривени и ужасно обезцветени. Осъзнах защо ме дразни толкова: тя ме караше да се срамувам. Беше страдала заедно с брат ми, а аз не бях. Тя го беше утешила в тъмнината, когато аз не можах.
— Малкият мъж, онзи за когото говореха, той ли ти причини това? — попитах я.
Тя кимна, след това поклати глава.
— Той, заедно с другите?
Тя кимна.
— Някой ден — казах й аз — ще ми покажеш как изглеждат.
Тя повдигна едната си вежда въпросително.
— Лесно е, ще видиш. Някой ден ще ми покажеш, за да мога да ги намеря. Разбираш ли какво ти казвам?
Тя се взря първо в едното ми око, а след това в другото. Усещането беше странно, сякаш успяваше да надникне право в мозъка ми, макар аз да не можех да срещна погледа й. После бавно кимна.
— Онова момиче — казах аз и посочих към конюшните. — С което бях. Обичам я и си мислех, че тя също ме обича, но се оказа, че не. Какво съм магаре.
Тя погледна надолу към бледата си ръка, която държах в моята.
— Знаеш ли какво ми харесва в теб? Няма да можеш да кажеш на никого. За това какъв глупак съм.
Наранените й пръсти се свиха около ръката ми. Тя я повдигна към устните си и я целуна, после протегна ръце и ме прегърна. След това бавно се изправи, притисна грубо издяланото вълче към гърдите си и се отдалечи.
25
Страшно се изненадах, когато най-накрая станах, а момичето не се виждаше никакво. Може би вече беше спряла да ме следи. А може би не. Поглеждайки към малкия груб дървен вълк, аз се зачудих дали наистина тя не е вещица. Може да беше омагьосала предмета да ме наглежда, за да не се налага тя да го прави. Усмихнах се и го поднесох под муцунката на Брандир.
— Какво мислиш?
Очите му проблеснаха недоверчиво.
— Така е — казах аз. — Не е много добро, нали?
Той тихичко изскимтя и се протегна, подрасквайки с ноктите си по камъните. Слънцето вече се беше скрило съвсем и крепостта потъна в здрач. Потреперих, припомняйки си колко дълго бях изкарал без сън и колко изморен бях. Зачудих се къде ли е Орах, и в същото време почувствах облекчение, че не е наоколо. Чувствата ми бяха безнадеждно объркани, а и нямаше как да знам по какъв начин ще реагира на появата ми. Сигурно вече се беше обрекла на Файорак или на някой друг. Нищо чудно да се бе обрекла и на някоя жена.
Щом се озовах в стаята си, аз се огледах. Нищо не беше променено. Тънък слой прах покриваше всичко, а леглото ми миришеше на мухъл. Но то беше хиляди пъти по-добро от всички места, където бях спал през последните две години — твърде добро даже, и аз знаех, че няма да мога да спя тук. Не още. Взех едно одеяло, изтупах го от праха и откачих юздата от куката до вратата. Повъртях я между пръстите си, преметнах я през рамо и излязох от стаята, като затворих тихо вратата. Брандир ме погледна, очакващ ме в пълно мълчание. Помислих си за старата ми стая до работилницата за щавене на кожи, но промених намеренията си.
Пазачите пред вратата на Конал продължаваха да не ми говорят, но когато минах покрай тях, разговорът им секна и те ме зяпнаха. Настаних се до стената пред стаята на брат ми, увих се в одеялото и се свих на пода. Така беше по-добре. Между гърба ми и студения камък имаше тръстикова рогозка и тя ми беше достатъчна. Притиснах юздата към гърдите си, а Брандир се изтегна до мен. Усетих как топлината му сгрява костите ми, почувствах ритъма на сърцето му и лекото повдигане на гърдите му. Можех да подуша вълчия му дъх. След това вече не чувах и не помирисвах нищо, потънал в черното забвение на най-дълбокия от две години насам сън.