Хазарски речник [bg]

ДАУБМАНУС, ЙОАНЕС

ДАУБМАНУС, ЙОАНЕС (XVII век) - "typographus Ioannes Daubmannus", полски печатар. В първата половина на XVII век издал в Прусия един полско-латински речник, но същото име стои на заглавната страница на един друг речник, който излязъл в 1691 година под заглавие Lexicon Cosri - Continens Colloquium seu disputationem de Religione... Така Даубманус се явява първият издател на книгата, чието второ издание читателят държи сега в ръцете си. Даубманусовото издание на Хазарския речник е унищожено още в 1692 година по нареждане на Инквизицията, но два екземпляра избегнали тази съдба и останали в обръщение. По всяка вероятност материала за този речник с три книги по хазарския въпрос Даубманус е получил от някакъв монах от източноправославния обред, но Даубманус е допълвал получения материал и така той се явява и като редактор на Хазарския речник, а не само като негов издател. Това личи и от езиците, използвани в упоменатото издание. Приложеният латински текст е вероятно Даубманусов, защото монахът едва ли е знаел латински. Самият речник пък бил печатан на арабски, еврейски и гръцки, съответно на сръбски, така както текстът на речника е предаден на издателя.

В противовес на тези сведения един немски източник твърди, че онзи Даубманус, който е издал Хазарския речник през 1691 година, не е едно и също лице с Даубманус, издателя на полския речник от първата половина на XVII век. Според този пруски източник по-младият Даубманус в най-ранно детство бил осакатен от тежка болест. По това време той не се наричал Даубманус, а Яков Там Давид бен Яхя, както било истинското му име. "Проклет да е и денем, и нощем!", казват, че подхвърлила след него някаква продавачка на бои. Не се знае защо е била изречена клетвата, но е имала въздействие. Било началото на първия месец адар, когато момчето се върнало вкъщи по снега, изкривено като сабя. Оттогава ходело, влачейки едната ръка по земята, а с другата държало за косата собствената си глава, защото сама не можела да стои изправена. Затова и се отдало на печатарство, защото в тази работа главата, положена на рамото, не му пречела, а му служела добре. Засмяло се, казало "Мракът е като виделина!" и се главило при истинския Даубманус, онзи по-възрастния Йоан, и не съжалявало. Както Адам кръстил дните от седмицата, така и то сложило име на всяко от седемте книговезки умения, постоянно пеело, избирайки букви от сандъчето, за всяка буква имало различна песен и на пръв поглед можело да се помисли, че не е на нож с болестта си. Но се случило през Прусия да мине един от известните знахари от онова време, един от малцината, които знаели как Елохим венчал Адам с душата. И Даубманус-старши изпратил при знахаря своя Яков Там Давид да се излекува. Защото по това време Яков вече бил младеж, на лицето си имал възможно най-ведрата усмивка, добре посолена усмивка, както казвали, разноцветни крачоли и от пещта, където лете държали яйца на течението от комина, в месец елул ядял бъркани яйца по-бързо, отколкото могат да снасят десет кокошки. Като чул за тази възможност, младежът само погледнал със светнали очи ножа, с който режел хляб, вързал си мустаците на възел и тръгнал, носейки главата си в ръце. Не се знае колко траяло неговото странстване, но Яков Там Давид бен Яхя се върнал в Германия през слънчевия месец сиван здрав, прав и висок, но под ново име. Взел името на своя благодетел Даубманус-старши, който го изпратил гърбав, а го посрещнал здрав с радост и с думите: