Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Сънувах, че вървя през вода до пояс и чета книга. Водата беше река Кура, мътна, пълна с треви, от онези, които се пият през косата или брадата. От време на време, когато прииждаше някоя по-висока вълна, вдигах книгата нависоко във въздуха да не се намокри и после продължавах четенето. Наблизо имаше вир и трябваше да свърша с четивото, преди да нагазя в него. И тогава ми се яви ангел с птица в ръце и ми рече: "Намеренията ти са угодни Богу, но делата ти не са." Тогава се събудих и отворих очи. И наяве бях до пояс във вода, в същата онази мътна Кура с тревите, държах същата книга в ръка, пред мен пак бе ангелът, както и преди. Същият онзи от съня, с птицата. Затварям бързо очи, но реката, ангелът, птицата и всичко останало са тук, както и преди това; отварям ги - същото. Ужас. Чета отгоре-отгоре от книгата: "Нека не се хвали онзи, който се обува..." и на това място затварям очи, но виждам продължението и дочитам започнатото изречение със затворени очи: "... както онзи, който се е събул." В този миг птицата изпърха от ангела и аз отново повдигнах клепачи. Виждаше се как птицата отлита. Тогава разбрах: няма вече затваряне на очите пред истината, няма спасение в жуменето, няма нито сън, нито действителност, нито бдение, нито заспиване. Всичко е един й същ съединен вечен ден и свят, който се е увил около теб като змия. Тогава видях голямото далечно щастие като малко, но близко; голямото нещо схванах като празно, а малкото като своята любов... И сторих, каквото сторих.
КОЕН, САМУЕЛ
КОЕН, САМУЕЛ (1660-24.IX. 1689)- дубровнишки евреин, един от авторите на тази книга. Прогонен от града през 1689 година, починал на път за Цариград, изпадайки в летаргия, от която не се събудил.
Източници: Представата за Коен, обитател на дубровнишкото гето, се получава от доносите на дубровнишките здури (полицаи), които са писани в постния италиански стил на хора без матерен език; въз основа на съдебните актове и показания на актьорите Никола Риги и Антун Кривоносович, а също и от описа на вещите в жилището на Коен, който е направен в негово отсъствие за нуждите на еврейската общност в Дубровник и в препис се намерил между документите на дубровнишкия архив в серията Processi politici e criminali, 1680-1689 г. Последните дни от Коеновия живот са известни от оскъдните сведения, изпратени в Дубровник от абхехама[21] на белградските сефарди. Към тях има и един пръстен, на който през 1688 година Коен гравирал годината 1689, която е годината на неговата смърт. За да се допълни картината, тези данни трябва да се съпоставят с известията на дубровнишките емисари, на които посланикът на република Свети Влах във Виена, Матия Мартин Бунич, наредил да наблюдават австро-турското сражение при Кладово през 1689 година, а за Коен те са отбелязали само две-три изречения със забележка, че в тази работа имали "повече сено, отколкото коне".
Съвременниците описват Самуел Коен като човек висок, с червени очи, с един бял мустак въпреки младостта му. "Откакто го знам, му е студено. В последните години малко се посгря" -казала за него по някакъв повод майка му, госпожа Клара. Според нейните думи нощем насън той пътувал много и надалеч, та понякога поради това се събуждал уморен и кален или куцал с единия крак, докато не си починел от сънищата. Майка му твърдяла, че чувства някакво особено неразположение, докато Коен спи, което обяснявала с това, че насън той не се държал като евреин, а като друговерец, който дори в събота язди и пее, сънувайки понякога осмия псалом, онзи, който се пее, когато човек иска да намери изгубена вещ, но по християнски начин. Освен джудезмо Коен говорел италиански, латински и сръбски, но насън бърборел на някакъв странен език, който наяве не знаел и за който по-късно се разбрало, че е влашки. При погребението на лявата му мишница имало страшен белег като от ухапване. Копнеел да посети Йерусалим и насън наистина виждал един град на брега на времето, крачел по неговите улици, настлани със слама и поради това тихи, пребивавал в кула, пълна с шкафове, на големина колкото по-малка черква, и чувал чешма като дъжд. Но скоро установил, че градът, който сънувал и за който бил сигурен, че е Йерусалим, изобщо не е свещеният град, а Цариград, както неопровержимо можело да се потвърди от една гравюра на Цариград, която Коен набавил, събирайки стари карти на небето и земята, на градовете и звездите, и познал в нея улиците, площадите и кулите, които сънувал. Коен имал безспорни качества, но според мнението на госпожа Клара те съвсем не били насочени към нещо практично. По сенките на облаците пресмятал с каква бързина летят ветровете в небето, добре помнел дадени отношения, дюкяни и цифри, но лесно забравял хора, имена и предмети. Дубровничани го запомнили как стои винаги на едно и също място, до прозореца на стаичката си в гетото, с ниско сведен поглед. В действителност той държал на пода в стаята си книги и ги четял прав, обръщайки страниците с пръстите на босия крак. Требинският Сабляк паша
21
Съвет на старейшините към еврейските религиозни общини - б. пр.