Хазарски речник [bg]

Съвременниците описват Самуел Коен като човек висок, с червени очи, с един бял мустак въпреки младостта му. "Откакто го знам, му е студено. В последните години малко се посгря" -казала за него по някакъв повод майка му, госпожа Клара. Според нейните думи нощем насън той пътувал много и надалеч, та понякога поради това се събуждал уморен и кален или куцал с единия крак, докато не си починел от сънищата. Майка му твърдяла, че чувства някакво особено неразположение, докато Коен спи, което обяснявала с това, че насън той не се държал като евреин, а като друговерец, който дори в събота язди и пее, сънувайки понякога осмия псалом, онзи, който се пее, когато човек иска да намери изгубена вещ, но по християнски начин. Освен джудезмо Коен говорел италиански, латински и сръбски, но насън бърборел на някакъв странен език, който наяве не знаел и за който по-късно се разбрало, че е влашки. При погребението на лявата му мишница имало страшен белег като от ухапване. Копнеел да посети Йерусалим и насън наистина виждал един град на брега на времето, крачел по неговите улици, настлани със слама и поради това тихи, пребивавал в кула, пълна с шкафове, на големина колкото по-малка черква, и чувал чешма като дъжд. Но скоро установил, че градът, който сънувал и за който бил сигурен, че е Йерусалим, изобщо не е свещеният град, а Цариград, както неопровержимо можело да се потвърди от една гравюра на Цариград, която Коен набавил, събирайки стари карти на небето и земята, на градовете и звездите, и познал в нея улиците, площадите и кулите, които сънувал. Коен имал безспорни качества, но според мнението на госпожа Клара те съвсем не били насочени към нещо практично. По сенките на облаците пресмятал с каква бързина летят ветровете в небето, добре помнел дадени отношения, дюкяни и цифри, но лесно забравял хора, имена и предмети. Дубровничани го запомнили как стои винаги на едно и също място, до прозореца на стаичката си в гетото, с ниско сведен поглед. В действителност той държал на пода в стаята си книги и ги четял прав, обръщайки страниците с пръстите на босия крак. Требинският Сабляк паша