Нощният ловец [bg]

Подкарах по Дъглас и за по-направо свърнах през Коконът Гроув. Трябваше да забавя, за да си проправя път през шествието щастливи имбецили, които танцуваха между магазините и кафенетата. Изглежда, всички те имаха твърде много пари и време, а и твърде малко улики, и трябваше да се въоръжа с повече търпение от обичайното, за да преплувам през тях, но не се разстроих особено, понеже всъщност не знаех къде отивам. Някъде напред, по Бейфрант Драйв, през Брикъл, към центъра. Не видях големи неонови надписи, окичени със светещи стрелки и окуражаващи думи, които да ме насочат: „Към дисекцията!“. Продължавах обаче. Вече приближавах пристанището и околовръстното Макартър зад него. Хвърлих поглед към кея. Над Гавърнмънт Кът се извисяваше корпусът на луксозен пътнически круизер. Нямаше и следа от кораб на „Кюнард“, разбира се. Аз обаче трескаво се опитвах да уловя някакъв знак. Всъщност не бях насочен към кораб за разходка по море — там е твърде оживено и персоналът си вре носа навсякъде. Стори ми се очевидно. Но някъде наблизо трябваше да има нещо, което да ми подскаже връзката. И какво означаваше всичко това? Нямах представа. Толкова настойчиво се взирах в кораба, че можех да разтопя кърмата, но Дебора така и не изскочи от трюма, за да затанцува по палубата.

Продължавах да се оглеждам. До кораба товарните кранове се извисяваха в небето като изоставен реквизит от „Междузвездни войни“. Малко по-нататък, в тъмното под крановете, едва различих някакви контейнери. Огромни, пръснати по земята, сякаш някое гигантско и много отегчено дете беше хвърлило кашона с играчките си и строителните му кубчета се бяха разпилели. Имаше и хладилни контейнери. А зад тях…

Дай малко назад, момче!

Кой шепнеше, кой мърмореше тихо на самотния Декстър? Кой седеше зад мен сега; чий сух кикот се носеше от задната седалка? И защо? Какво послание отекваше в безмозъчната ми празна глава?

Контейнерите.

Някои от тях бяха хладилни.

Защо обаче контейнерите? Поради какво причина трябваше да се интересувам от купчина студени, плътно затворени пространства?

А, да. Добре. След като поставяш въпроса по този начин…

Възможно ли бе тук да е бъдещото местоположение на музея, указващ родното място на Декстър? С автентични, сякаш взети от натура експонати, включително редкия жив пърформанс с единствената сестра на Декстър.

Рязко извих волана и се измъкнах под носа на едно беемве с шумен клаксон. Показах среден пръст. Веднъж и аз да шофирам като кореняк от Маями, какъвто всъщност съм. После дадох газ към околовръстното.

Корабът остана отляво. Вдясно беше зоната с разхвърляните контейнери, заобиколена от верига и бодлива тел. Минах веднъж по алеята към кея и се опитах да овладея надигащата се вълна на увереност и високопарния хор на онова, което напомняше колежански бойни песни в изпълнение на Мрачния странник. Алеята свършваше при павилиона на пазача, контейнерите бяха доста по-нататък. Имаше врата, около която се мотаеха неколцина униформени господа. Невъзможно беше да продължа, без да отговоря на няколко неудобни въпроса. Да, искам да вляза и да поогледам. Нали разбирате, мисля, че тук мястото не е лошо за един приятел, който иска да накълца сестра ми.