Нощният ловец [bg]

— Добре — каза накрая. — И значи затова си дошъл? Да стоиш до оградата и да надничаш вътре? Понеже толкова обичаш сестра си, че искаш да погледаш?

— Понеже искам да вляза. Търсех начин да се промъкна през оградата.

— Понеже си забравил, че работиш за полицията?

Ето, това е. Разбира се. Всъщност тя беше скочила в същината на проблема, и то съвсем сама. Нямаше какво да отговоря. Номерът с казването на истината просто няма как да заработи без ето такива смущаващи недоразумения.

— Просто… Исках да съм сигурен, преди да се обадя.

— Аха. — Тя кимна. — Това добре. Кажи ми обаче — какво да мисля аз? Че си направил нещо лошо или че си знаел за всичко? И че или го криеш, или искаш да го разкриеш сам?

— Сам? И защо ще искам такова нещо?

Тя поклати глава, за да подчертае колко нелепо е всичко.

— За да обереш лаврите. Ти и тази твоя сестра. Мислиш ли, че не се сетих? Казах ти, не съм толкова глупава.

— Не съм заплаха за теб, детектив. — Изцяло се доверих на милостта й, вече абсолютно убеден, че тя знае по-малко и от мен. — Мисля обаче, че той е тук, в един от контейнерите.

— И защо мислиш така? — Тя пак облиза устни.

Поколебах се, но тя не сваляше немигащия си поглед на влечуго от мен. Колкото и притеснително да беше, трябваше да споделя още една истина. Кимнах към закрития камион с надпис „Алонсо Брадърс“, паркиран зад оградата.

— Това е камионът.

— Ха — каза тя и най-после мигна. За миг премести фокуса на вниманието си от мен към друго, по-съществено място. Косата си? Грима си? Кариерата си? Не можех да кажа. Имаше обаче много неизяснени въпроси, които един добър детектив можеше да зададе: Откъде знаем, че това е неговият камион? Как съм разбрал, че е тук? Защо съм толкова сигурен, че просто не е зарязал камиона и не е отишъл някъде другаде? В крайна сметка обаче Ла Гуерта не беше добър детектив — само кимна, облиза отново устни и каза:

— Как мислиш, че ще го намерим насред всичко това?

Подценил я бях, несъмнено. Без очевидни трудности бе преминала от „ти“ на „ние“.

— Дали да не повикаме подкрепление? — попитах. — Този човек е много опасен.

Трябва да призная, че просто се възползвах от нея. Тя обаче го прие много сериозно и каза:

— Ако не го хвана тоя тип до две седмици, ще ме пратят да охранявам някой паркинг. Въоръжена съм. Никой не може да ми се изплъзне. Ще поискам подкрепление, когато го хвана. — Огледа ме изпитателно, без да мига. — Ако той не е тук, ще предам теб.