Игри на изчезване [bg]

— Тук не мога да ви кажа, но той желае да ви уверя, че ви желае доброто и няма лоши намерения към вас и че нищо лошо няма да ви се случи, ако дойдете с мен незабавно и с мир.

— Съжалявам — казах аз. — Припознал си се. Аз съм Жак Фишер. Не познавам никого на име Утис.

— Моля да ме извините, господине — каза хлапакът, — но съм абсолютно сигурен, че вие сте човекът, когото търся.

— Да бе, да!

— Един наш сътрудник ви е видял днес в „Тамани Хол“ — каза той. — Представили сте се на портиера като господин Утис. След това сте проникнали с взлом в един от апартаментите на хотела с цел да го претърсите. Като сте си тръгнали твърде бързо, за да му дадете възможност да ви се представи. Но ако предпочитате друго име, бих се обръщал към вас, както пожелаете.

Не отговорих.

— Ако обичате, господине — каза хлапакът. — Таксито ме чака.

— Как ме откри, дяволите да те вземат?

— В град като този няма тайни — каза той. — Моля ви. Оттук.

— Помислих малко.

— И какво ще стане, ако откажа?

— Ще се върна при моя работодател и ще му предам решението ви. И в двата случая нищо лошо няма да ви се случи. Поне не веднага.

— Ами тогава ще рискувам — казах аз и понечих да затворя вратата.

И в този момент хлапакът посегна към джоба на сакото си.

По инстинкт се пресегнах, сграбчих го за косата и приклещих главата му между вратата и касата. Има много модели малки пистолети, които се побират в джоб на сако. Стисках го здраво за косата, дори с риск да ми остане в ръцете. А пък, което беше още по-важно, в тази поза ръцете му бяха извити под неудобен ъгъл. Нямаше никаква възможност да стреля по мен. И за да не остане и капка съмнение, забих дулото на пистолета си в шията му.

Хлапакът замръзна на място. Не оказа никаква съпротива, само дето целият се разтрепери и се загърни като глист.

— Какво търсеше в джоба си? — попитах аз.

— Моля за извинение — изхленчи той. — Имам указания да ви покажа нещо, в случай че откажете нашата покана.

— Какво да ми покажеш?

— Намира се в един плик — каза той. — Не знам какво точно има в плика, но ви се кълна, че съм невъоръжен.

Бавно и несръчно хлапакът бръкна в джоба на сакото си, порови вътре и извади малък хартиен плик. Разкъса го и го наклони на една страна, докато от него изпадна миниатюрен син сапфир, после го повдигна пред очите ми, за да го видя.

— Моля ви, господине — каза той, — елате с мен и може евентуално да сключите сделка.