Игри на изчезване [bg]

Изчаках очите ми да се адаптират към мрака в стаята. Единствената светлина, която се процеждаше през щорите, бе от червения неонов надпис отвън. Слънцето бе залязло, но поне дъждът беше спрял. Сградата беше утихнала, ако не се броеше тихото бръмчене на климатика. Докторката си бе тръгнала заедно с всичките си такъми. Погледнах часовника си. Девет вечерта. По дяволите. Закъснявах вече с два часа за срещата с Анджела.

На вратата отново се почука.

Предположих, че Ботиста иска да ми напомни да се измитам. Сигурно ефектът от кокаина вече бе започнал да преминава и щеше да е в кисело настроение. Прекарах пръсти през косата си и се огледах. Имах нужда да взема душ, но никъде наоколо не виждах баня. На пода до мен имаше торба, пълна с дрехи. Вътре имаше черен костюм „Бриони“, черна плетена вратовръзка „Ив Сен Лоран“ и бяла риза „Дънхил“. Беше ми купил дори черни обувки на някаква фирма, която не бях чувал. Всички касови бележки бяха вътре. Сигурно бе напазарувал в някой от бутиците към казиното, докато съм бил в безсъзнание. Браво на него. Имаше още боксерки и бяла тениска. Покупките не изглеждаха никак зле. При нас, в Щатите, черен костюм носят само собствениците на погребални бюра. Ако излезеш с такъв на улицата, ще те гледат особено. Но не и тук. Стига да исках, можех да мина за търговец на швейцарски часовници или за пиколо в хотел, или за шофьор на ролс-ройс. За да се смеся с тълпата на улицата, ми беше нужен реквизит.

Съблякох се и започнах да обличам новите си дрехи. Определено чувствах ръката си по различен начин. Раната ми беше превързана с марля и бинтована, като отгоре превръзката бе фиксирана с лейкопласт. Цялата ми лява страна беше изтръпнала. Когато нахлузих ризата, усетих само далечна болка. Под дрехите имаше и други придобивки: марля и лейкопласт, за да си сменям сам превръзките, плюс два пластмасови флакона, в каквито продават лекарства с рецепта. Етикетите им бяха отлепени, а вместо тях на парченца лейкопласт беше написано на ръка: Антибиотик. Три пъти на ден и Обезболяващо. По 1–2 таблетки на всеки четири часа. Отворих флакона с антибиотика, сдъвках едно хапче и го преглътнах без вода, после пуснах флакона в сака си. Вдигнах другия, с обезболяващото, и го разгледах. След като привършех първоначалната доза, щеше да ме боли зверски. Нямах представа какви са тези таблетки, но със сигурност бяха по-силни от аспирин. Хвърлих флакона в кошчето с боклук.