Игри на изчезване [bg]

32

Дявол да го вземе, „клуб“ едва ли беше най-точното описание на това място. Дори „кръчма“ би било твърде ласкаво. Може би улична сергия, но с четири стени и врата. По-скоро не врата, а дупка в стената. На пръв поглед напомняше обикновена кръчма с под от мръсни белезникави плочки и ярки флуоресцентни тръби, провесени от тавана. Касовият апарат беше зад продълговат стъклен шкаф, в който при нормални обстоятелства би трябвало да има изложена храна. Сега обаче подгряваните на пара тави бяха празни. Помещението беше толкова тясно, че трябваше да се провирам на една страна между масите.

Доколкото можех да забележа, на касата нямаше никой. Нямаше нито келнери, нито гости, насядали около масите. Лампите светеха, но това нищо не означаваше. Единственото нещо, което се движеше, беше часовникът на стената, който имаше форма на керамична котка с човешко тяло, махаща с лапа над главата си на секундни интервали. Преди време бях виждал нещо подобно в Япония; смята се, че носи късмет.

Но аз по някаква причина не се чувствах чак толкова късметлия.

Хлапакът ме поведе към задната стаичка. Минахме през завеси в яркочервен цвят с надписи на китайски и се озовахме в кухнята. В ъгъла мъж със зацапана униформа на готвач миеше чинии и не ни забеляза. Малко встрани четирима дядовци с цивилни дрехи бяха насядали около една маса, пиеха бира, пушеха и побутваха плочки на маджонг. Намираха се у дома си. Нито един от тях нямаше вид да е под шейсет, бяха мърляви и окъсани. Единият беше с рибарска шапчица и тъмни очила. Другият — с хавайска риза, извадена над джинсите. Останалите двама бяха по мръсни тениски без ръкави и къси гащи с ластик вместо колан. Единият изтръска цигарата си в празна бирена бутилка, после избърса пръсти в тениската си, погледна към мен и се изплю. На дясната му ръка имаше избледняла татуировка на червен дракон.

Ако трябваше да гадая, това бяха вуйчовците. Да си гангстер в тази част на света е семеен бизнес от люлката до гроба, който се предава от баща на син в продължение на поколения. В момента, когато навършат осемнайсет, момчетата полагат клетва, след което полицията почва да ги арестува. Много си правят татуировки, като този с червения дракон, за да покажат принадлежността си към организацията. Младите биват карани да пренасят дрога през залива и повечето ги хващат още при първия опит. Всеки изкарва по три до пет години в лагер на континента, но след като се върне, бива посветен за цял живот. Церемонията включва кадене на тамян и произнасяне на разни клетви. От този момент нататък няма връщане назад. Ставаш част от бандата до смъртта си. Тук не са свикнали да ползват наемници като мен.