Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 163
Перейти на страницу:

Реакциите на Генералшата при тези новини бяха резки и прибързани.

— Имат ли оръжия? — питаше тя, когато й говореха за стражата срещу пожарите, водена от Козимо. — Правят ли упражнения?

И вече обмисляше създаването на въоръжено опълчение, което би могло в случай на война да вземе участие във военни действия.

Нашият баща от своя страна изслушваше всичко мълчаливо, поклащаше глава и не се разбираше дали вестите за сина му го натъжават, или отегчават. Но все пак се чувстваше, че е дълбоко поласкан, като че му се искаше отново да повярва в него. Това последното трябва да е било вярно, защото след няколко дни той се качи на коня и отиде да го търси.

Срещнаха се на едно сравнително открито място, сред кръг от дръвчета. Баронът обиколи с коня два или три пъти насам-натам, без да поглежда към сина си, но го беше видял. От най-далечното дърво, скок след скок, момчето идваше все по-близо. Когато стигна при баща си, свали сламената си шапка (с която бе заменил шапката от дивата котка) и рече:

— Добър ден, уважаеми татко!

— Добър ден, синко.

— Добре ли сте?

— Доколкото позволяват годините и неприятностите.

— Радвам се, че храбро понасяте всичко.

— Същото искам да кажа за тебе, Козимо. Чух, че залягаш за общото благо.

— Присърце ми е опазването на горите, където живея, уважаеми татко.

— Знаеш ли, че част от гората е наша собственост, наследена от твоята бедна покойна баба Елизабета?

— Да, уважаеми татко. В местността Бел Рио. Там растат тридесет кестена, двадесет и два бука, осем бора и един клен. Имам копие от всички кадастрални карти и тъкмо като член на семейство, притежаващо гора, пожелах да обединя всички заинтересовани за опазване на горите.

— Точно така… — кимна баронът, приемайки отговора с благоразположение, ала добави: — Казват ми, че това е организация на фурнаджии, овощари и налбанти.

— И такива има, уважаеми татко, от всички професии, стига да са честни.

— Знаеш ли, че ти би могъл да придобиеш титлата дук и да предвождаш местните васали?

— Зная, че имам повече хрумвания от другите. Аз им съобщавам моите мисли, ако те ги приемат, значи аз командвам.

„По дърветата ли трябва да седиш, за да командваш в наши дни?“, беше на върха на езика на барона. Но имаше ли смисъл да се подновява старата разправия? Въздъхна, потънал в своите мисли, после развърза ремъка, на който висеше шпагата му.

— На осемнадесет години си… Време е да те възприемат като възрастен… Аз няма още много да живея… — Положи шпагата на дланите си и я подаде, като протегна ръце. — Спомняш ли си, че си барон Ди Рондо?

— Да, уважаеми татко, спомням си как се казвам.

— Искаш ли да бъдеш достоен за името и титлата, която носиш?

— Ще се старая да бъда колкото мога по-достоен за името човек и за всичко, свързано с него.

— Вземи тази шпага, моята шпага!

Повдигна се на стремената. Козимо се спусна по клона и баронът успя да му я препаше.

— Благодаря, уважаеми татко… Обещавам, ще си служа с нея само за добро.

— Сбогом, синко.

Баронът обърна коня, придърпа юздите и бавно се отдалечи.

Козимо постоя известно време и се запита дали не трябва да поздрави баща си с шпагата, но размисли. Баща му го беше препасал с нея, за да му служи за защита, а не за парадни жестове. И не я извади от ножницата.

XV

Тъкмо по това време, общувайки с рицаря адвокат, Козимо забеляза нещо необикновено в неговото държание или по-скоро по-различно от преди. Затова то изглеждаше повече или по-малко странно. Стори му се, че неговият унесен вид не се дължи на разсеяност, а на натрапчива мисъл, която го владее. Миговете, в които се проявяваше като бъбривец, ставаха по-чести. Какъвто си беше необщителен преди, той не стъпваше в града, а сега киснеше все на пристанището сред групите разговарящи хора. Или пък, седнал на площадката на наблюдателната кула заедно със стари собственици на кораби и моряци, коментираше пристигането и заминаването на различни плавателни съдове и злосторничествата на пиратите.

Гемиите на маврите все още правеха набези досам нашите брегове, затрудняваха морската ни търговия. Това беше вече пиратство на дребно, не както едно време, когато да срещнеш пирати, значело да свършиш като роб в Тунис или Алжир или да загубиш нос или уши. Сега, щом мохамеданите успяваха да достигнат някоя шхуна от Омброза, вземаха товара й от бъчви пушена треска, пити холандско сирене, бали памук и тъй нататък. Понякога нашите биваха по-пъргави, успяваха да избягат, изстрелваха по някое гюле от топче срещу такелажа на гемиите, а мюсюлманите отговаряха, като плюеха, правейки неприлични жестове, и надаваха грозни викове. Изобщо играеха си на пирати. И всичко това продължаваше заради вземания, които пашите от ония страни твърдяха, че нашите търговци и собственици на кораби дължат, тъй като според тях не им доставили някакви стоки с необходимото качество или дори направо ги били излъгали. И тъй се опитваха да уредят сметката малко по малко чрез кражби, ала в същото време продължаваха търговските преговори с непрекъснати пазарлъци и уговорки. Следователно нито от едната страна, нито от другата имаше интерес да се скъсат окончателно отношенията. Корабоплаването беше пълно с несигурност и рискове, ала никога не се стигаше до трагедии.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)