Вятърните мелници на боговете [bg]

Центърът на Букурещ беше красив. Накъдето и да се обърнеше — паркове, паметници, фонтани. Мери си спомни думите на дядо си: „Букурещ е един миниатюрен Париж, Мери. Имат си дори и подобие на Айфеловата кула.“ И ето я сега — там, в далечината. Мери бе в родината на своите прадеди.

Улиците гъмжаха от хора, автобуси и трамваи. Шофьорът трябваше непрекъснато да натиска клаксона, за да може лимузината да се промъкне между другите превозни средства, а когато завиха в една малка уличка с високо израснали дървета, пешеходците отстъпиха встрани.

— Резиденцията е точно отсреща — каза полковникът. — Улицата носи името на един руски генерал. Ирония, нали?

Резиденцията на посланика беше прекрасна голяма сграда на три етажа, построена в стар стил и обградена от добре поддържан двор. Персоналът се бе строил пред резиденцията в очакване на новия посланик. Когато Мери слезе от колата, Джери Дейвис започна с представянето.

— Госпожо посланик, това е вашият обслужващ персонал. Михай е вашият иконом, Сабина — секретарка, Росица — икономка, Козма — главен готвач, Делия и Кармен — камериерки.

Мери мина покрай всички, за да приеме поздравленията им, и си помисли: О, Господи! Какво ще правя с тях? У дома Лусинда идваше само три пъти в седмицата, за да готви и да чисти.

— За нас е голяма чест да ви посрещнем, госпожо посланик — обади се Сабина.

Сякаш всички се бяха вторачили в нея в очакване да каже нещо. Тя пое дълбоко дъх и се обърна към тях:

— Bunӑ ziua. Mulţumesc. Nu vorbésc…25

Всичко, което бе научила на румънски, изведнъж се изпари от главата й. Тя ги гледаше безпомощно.

Михай, икономът, пристъпи напред и се поклони.

— Ние всички говорим английски, госпожо. Добре дошли! Ще се радваме да работим за вас.

Мери въздъхна с облекчение.

— Благодаря.

Вътре я чакаха изстудено шампанско и маса, отрупана с най-различни, изкушаващи окото ястия.

— Това тук изглежда доста вкусно! — възкликна Мери. Всички впериха очи в нея, а в погледа им се четеше глад. Тя се питаше дали не трябва да им предложи нещо. Редно ли би било? Не й се започваше с грешен ход.

Чу ли какво направила новата посланичка на Америка? Поканила прислугата си да ядат с нея, а те били толкова шокирани, че напуснали работа.

Чу ли какво направила новата посланичка на Америка? Натъпкала се пред очите на прегладнялата прислуга и изобщо не ги поканила да хапнат.

— Всъщност точно сега не съм гладна — каза Мери. — Ще… хапна по-късно.

— Позволете да ви покажа резиденцията — каза Джери Дейвис.

Последваха го с нетърпение.

Резиденцията бе чудесна къща — доста приятна и красива, построена в стар стил. На приземния етаж имаше входно антре, библиотека, пълна с книги, стая за музика, всекидневна и голяма трапезария с кухня и килер до нея. Всички помещения бяха удобно обзаведени. Отвън имаше тераса, която се простираше по цялата дължина на трапезарията и гледаше към голям парк.