Вятърните мелници на боговете [bg]

Към тях се насочиха двама мъже. Единият беше висок, с атлетично тяло и имаше вид на американец, а другият беше по-стар и носеше костюм, очевидно купен от чужбина, който обаче не му стоеше никак добре.

Американецът се представи.

— Добре дошли в Румъния, госпожо посланик. Казвам се Джери Дейвис и съм вашият съветник по връзките с обществеността. А това е Тудор Косташ, румънският началник на протокола.

— За нас е удоволствие да посрещнем вас и децата ви — каза Косташ. — Добре дошли в нашата страна.

Всъщност, помисли си Мери, тя до известна степен ще стане и моя страна.

— Mulţumesc, domnule22 — каза Мери.

— Вие говорите румънски? — възкликна Косташ. — Cu plӑcére!23

Мери се надяваше, че мъжът няма да изпадне в лирически отклонения.

— Само малко — отговори бързо тя, а Тим се обади:

— Bunӑ dimineaţa.24

Мери бе толкова горда, че едва не се пръсна.

Тя представи Тим и Бет.

— Вашата лимузина ви чака отвън, госпожо посланик. Полковник Маккини също — каза Джери Дейвис.

Полковник Маккини… Полковник Маккини и Майк Слейд. Чудеше се дали и Слейд е тук, но не искаше да попита.

Пред митницата имаше дълга опашка, но само след няколко минути Мери и децата бяха вече навън. И тук ги чакаха репортери и фотографи, но за разлика от предишните, които си позволяваха всякаква свобода на действията, тези тук бяха доста сдържани. Когато свършиха с въпросите, благодариха на Мери и си тръгнаха вкупом.

На тротоара чакаше полковник Маккини във военна униформа. Подаде й ръка:

— Добро утро, госпожо посланик. Добре ли пътувахте?

— Да, благодаря.

— Майк Слейд искаше да дойде, но възникна някаква важна работа и той трябваше да остане да я свърши.

Мери се запита дали тая важна работа е червенокоса, или пък е блондинка.

Една дълга черна лимузина с американското знаме върху десния преден калник спря пред тях. Шофьорът — приветлив мъж в униформа, отвори вратата.

— Това е Флориан. — Шофьорът се усмихна и красивите му бели зъби блеснаха.

— Добре дошли, госпожо посланик. Господин Тим. Госпожице Бет. За мен ще бъде удоволствие да работя за вас.

— Благодаря — каза Мери.

— Флориан ще е на ваше разположение двадесет и четири часа в денонощието. Смятам, че е добре първо да отидем направо в резиденцията, за да се настаните и да си починете. Може би по-късно бихте искали да направите една обиколка из града с колата? Утре сутринта Флориан ще ви закара в американското посолство.

— Да, смятам, че това би било добре — отговори Мери.

Тя отново се сети за Майк Слейд и пак се запита къде ли е той сега.