![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Беше накарал Джон Уайтхед да дойде тук, в кабинета му. Решението му беше съзнателно — искаше да го измъкне от черупката на Саксби на Ейвън, която му създаваше измамно усещане за сигурност, и да му напомни къде му е мястото. В този кабинет нямаше да търпи лъжи. Всъщност сега срещу него седяха четирима души: Уайтхед, жена му, Атикус Тип и младият му помощник Фрейзър. Обикновено държеше на бюрото си снимка на госпожа Чъб, но я беше прибрал в едно чекмедже, преди да влязат. Не беше съвсем сигурен защо го беше направил.
— Казваш се Джон Уайтхед, нали така? — започна той.
— Точно така.
Продавачът на антики изглеждаше потиснат и унил. Знаеше какво му се готви. И не се опитваше да го скрие.
— От колко време живееш в Саксби на Ейвън?
— Три години.
— Не сме направили нищо лошо — намеси се Джема Уайтхед.
Беше толкова дребна жена, че столът изглеждаше прекалено голям за нея. Държеше дамската си чанта в скута. Краката й почти не стигаха до пода.
— Вие знаете кой е той и какво е направил. Но всичко това остана зад него. Той си излежа присъдата и го освободиха за добро поведение. Напуснахме Лондон, за да живеем тихо и спокойно — и цялата тази работа със сър Магнъс няма нищо общо с нас.
— Нека аз да преценя това — отговори Чъб.
Дневникът на Мери Блекистън беше на бюрото пред него, и той за момент се изкуши да го отвори. Но нямаше нужда да го прави. Вече знаеше добре онова, което го интересуваше.
— На 9 юли е имало обир в дома на един жител на селото на име Артър Рийв. Господин Рийв е бил съдържател на „Кралския герб“, а сега е пенсионер и живее със съпругата си. Крадецът е счупил прозорец, за да влезе, и господин Рийв с тревога е установил липсата на колекцията си от медали, която е държал в дневната, включително и един рядък гръцки медал от периода на Джордж VI. Цялата му колекция е била на стойност над сто лири, но освен това е имала и голяма емоционална стойност за него, разбира се.
Уайтхед се изправи на стола, но жена му, която седеше до него, беше пребледняла. Явно чуваше всичко това за пръв път.
— Какво ме интересува това? — настоя да узнае той. — Не знам нищо за никакви медали.
— Крадецът се е порязал на прозореца — отговори Чъб.
— А един ден по-късно, на 10 юли, вие сте посетили кабинета на доктор Редуинг — добави Тип. — Ръката ви е била толкова дълбоко порязана, че сте имали нужда от шевове.
Той бегло се усмихна на себе си. В общия преглед на това конкретно престъпление две косвени линии току-що се бяха пресекли.
— Порязах се в кухнята — каза Джони.
Той хвърли поглед на жена си, която не изглеждаше убедена.
— Дори не съм се доближавал до господин Рийв и до неговите медали. Всичко това са лъжи.
— Какво ще ни кажеш за посещението на Мери Блекистън от 11 юли, четири дни преди да намери смъртта си?
— Кой ви каза за това? Следите ли ме?
— Отричаш ли?
— Защо да отричам? Да. Тя влезе в магазина. В магазина влизат много хора. Но не е споменавала нищо за никакви медали.
— В такъв случай може би е разговаряла с вас за парите, които сте платили на Брент — каза Тип.
Говореше тихо и разумно, но в гласа му имаше нещо, което подсказваше, че вече знае всичко и няма никакъв смисъл да се спори с него. В действителност Фрейзър знаеше, че това не отговаря на истината. Градинарят беше направил всичко възможно, за да укрие следите си. Беше им казал, че Уайтхед му е дължал тези пет лири — може би за някаква работа, която беше свършил за него. Предположението на Тип беше изстрел в тъмното. Но въпреки това думите му имаха незабавно въздействие.
— Добре де, добре — призна си Уайтхед. — Тя наистина дойде в магазина, за да си пъха носа навсякъде и да ме разпитва — точно като вас. Какво искате да кажете? Да не би да съм я бутнал по стълбите, за да я накарам да си мълчи?
— Джони! — възкликна отчаяно Джема Уайтхед.
— Всичко е наред, любов моя — каза той, като протегна ръка да я успокои, но тя се отдръпна. — Не съм направил нищо лошо. Брент дойде в магазина няколко дни след погребението на Мери. Носеше нещо, което искаше да ми продаде. Беше сребърна катарама, от римско време — хубава малка вещ. Според мен беше някъде от четвърти век преди Христа. Искаше двадесет кинта за него. Аз му дадох пет.