Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Вените по врата на Брокс се издуваха диво — знак за нарастващото напрежение на война. Но за своя чест той остана неподвижен като дървото, а очите му бяха впити в мястото, където потъваше ръката му.
Внезапно залитна крачка назад, защото дъбът освободи ръката му също така изненадващо, както я беше погълнал. Брокс раздвижи пръстите си, огледа ги, дори ги преброи за по-сигурно.
— Сега пътят е отворен за нас — обяви Малфурион.
Оркът се метна отново на седлото и двамата потеглиха. Докато минаваха покрай дъба, елфът усети едва забележима промяна във въздуха. Ако не бяха получили разрешение, двамата с Брокс можеха да яздят из гората за вечни времена, без да открият поляната. Само тези, на които позволеше Ценариус, можеха да намерят пътеката между стражите.
Докато двамата напредваха, промените в обкръжението започнаха да стават по-очевидни. Появи се освежаващ хладен ветрец. По околните дървета накацаха и запяха птички. Самите стволове се люлееха весело, в поздрав специално към нощния елф, който можеше да ги разбере. Обгърна ги чувство на спокойствие, толкова силно, че Малфурион даже забеляза лека усмивка на суровото лице на орка.
Стигнаха до стена от гъсти клони, която препречваше пътя им. Брокс погледна към друида, който му направи знак, че сега трябва да слязат. Когато и двамата го сториха, Малфурион насочи орка по тясна просека сред дърветата, която в началото не бяха забелязали. Следваха я в продължение на няколко минути, докато не излязоха на светла поляна, покрита с висока мека трева и ярки цветя.
Поляната на господаря на горите.
Ала фигурата насред кръга от цветя в центъра на поляната не можеше по никакъв начин да бъде сбъркана с Ценариус. Седнал в средата, мъжът скочи на крака при тяхната поява, а странните му очи се впиха в Брокс, сякаш виждаше призрак.
— Ти… — измърмори странникът към зеленокожия войн. — Не би трябвало да си тука…
Брокс не схвана забележката:
— Аз съм с него, магьоснико… и нямам нужда от позволението ти.
Обаче огнекосото същество — Малфурион не можеше да каже коя е расата му — поклати глава и тръгна към орка, спирайки чак в края на пръстена. Хвърляйки нервен поглед към цветята, качулатият странник рече троснато:
— Това не е твоето време! Не би трябвало изобщо да съществуваш тук!
Изричайки това, мъжът вдигна ръцете си в поза, която се стори заплашителна на нощния елф. Спомняйки си, че Брокс бе употребил думата „магьосник“, Малфурион бързо приготви собствено заклинание, предполагайки, че друидските умения ще му бъдат от по-голяма полза насред това свещено място, отколкото магията на странника.
Внезапно небето изтрещя и неспирният нежен бриз се превърна в ураганен вятър. Брокс и Малфурион отстъпиха няколко крачки, а магьосникът почти изхвърча във въздуха от силата, с която бе отблъснат от ръба на пръстена от цветя.
— Няма да търпя това в светилището си! — изгърмя гласът на Ценариус.
Малко встрани от цветната бариера вятърът събра листа, кал и други парчета от гората и ги завъртя в ураган. Малкият вихър бързо се уголеми и стана още по-яростен, докато листата и клоните не се превърнаха в извисяваща се фигура.
И когато вятърът утихна, Ценариус пристъпи от циклона, за да огледа Малфурион и другите.
— Очаквах повече от теб — отбеляза тихо към нощния елф. — Но това наистина са странни времена. — Той обърна взор към Брокс. — И сякаш с всеки изминал час стават все по-странни.
Оркът изръмжа предизвикателно по посока на полубога. Малфурион побърза да се намеси:
— Брокс, това е повелителят на гората, божественият Ценариус, този, при когото обещах, че ще те заведа.
Ветеранът се успокои малко, после посочи към закачуления магьосник:
— А онзи? И той ли е някакъв бог?
— Той е част от загадката — отвърна Ценариус. — Както, изглежда, и ти. — После се извърна към фигурата насред кръга: — Приятелю Ронин, имам чувството, че разпозна новодошлия.
Облеченият в роба заклинател не отвърна.
Полубогът поклати глава в явно разочарование.
— Не ти мисля злото, Ронин, но се случват твърде много неща, които аз и другите не разбираме и чувстваме, че не са на мястото си. Ти, липсващият ти спътник, а сега и този…
— Името му е Брокс — обясни Малфурион.