Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Внезапно погледът ми се отклони към ставащото зад гърба й.
Гигантът се беше опомнил. Помощник-треньорът не се виждаше никакъв. Но жълтокожият вървеше към нас. Стори ми се твърде раздразнен. Страхът запълзя по гърба ми.
Графинята съчиняваше някакъв по-убедителен довод. Не обръщаше внимание на моите вперени в гиганта очи. Надявах се, че не се издавам. Току-виж, се осъществила слабичката ми надежда това жадуващо смърт говедо да я убие и да реши наведнъж всичките ми проблеми. Тя не беше въоръжена, а аз старателно отдалечих ръцете си от собствените си оръжия.
Тя седеше в много неудобно положение за самозащита. Ако опиташе да стане бързо, щеше да й попречи страничната облегалка на креслото. Гигантът наближаваше, разтривайки лакътя си, незабелязан от никого освен мен. Ако можех да се доверя на погледа му, канеше се да я убие. Надеждата ми нарасна.
Графинята отвори уста да заговори с умолително изражение на лицето си.
Жълтокожият пусна лакътя си и силно я тупна по рамото. Изрева:
— Дръж тоя „бибип“ Хелър настрана, да не му счупя вратлето на тоя „бибип“!
Тя се извъртя в креслото, погледна надвесеното над нея туловище и отсече:
— А ти си дръж езика, когато говориш за Джетеро!
Чу се обща стресната въздишка на петдесетина човека. В залата моментално настана мъртвешка тишина.
Гигантът бавно сви пръсти, готов да я стисне за гърлото и да я удуши. Гласът му стържеше, от всяка негова дума като че капеше отрова.
— Ще си приказвам квото си ща за него! Дяволите го взели тоя „бибип“, бил там имперски офицер! Надут, скапан „бибип“!
Лицето й побеля. Ръката й се стрелна към облегалката на креслото и го обърна. След миг се оказа отдясно на гиганта.
Чу се трясък като от изстрел. Дори не забелязах движението на ръцете й, но лявата китка на жълтокожия увисна пречупена.
И започна един сатанински танц, който не бих искал да видя втори път. Това вече не беше безчувствена статуя. Пред мен беснееше кълбо от неукротима ярост.
Прасна го в лицето с удар назад на лявата ръка. Обърна се. Дясната й ръка се изви в широка дъга към лицето му. Точно преди удара десният й ботуш се заби в пода, бронзовият ток изпращя като електробич. Опакото на юмрука й като че придоби силата на бластерно оръдие. Звукът от удара потъна в пукането на раздробени кости.
От тласъка графинята се завъртя надясно. Лявата й ръка се впусна в страшна дъга. Взрив от левия ботуш. Ръката докосна бузата на огромния мъж и отново затрещяха кости.
Движението я обърна наляво. Дясната ръка литна. Токът се заби. Юмрукът раздроби челюстта.
Удар с лявата ръка, удар с дясната, един след друг като настъпление на безмилостна машина графинята го тласкаше стъпка по стъпка назад.
Жълтокожият имаше шейсетина фута празно пространство зад себе си. И отстъпваше, потънал в ада на болките. Кръвта шуртеше надолу по гърдите му. Виеше като хванато в капан животно!
Стъпка по стъпка, удар след удар тя го избутваше. Зловещ, прецизно пресметнат танц на кръв и наказание. Само звуците от забитите в пода токове, плющенето на ръцете, озверелият вой на гиганта отекваха в залата.
Той измина петдесет от тези шестдесет фута, поел към смъртта си.
И също се опита да нападне!
Ритна я. Ако беше успял, щеше да стрие ребрата й на прах. Но с точен усет тя хвана петата му. Използвайки силата на удара му срещу самия него, дръпна крака, така че жълтокожият почти легна във въздуха. Ботушът й се заби в остатъците от челюстите му.
Като огромна стрела той отхвръкна назад, право към машината за обучение с електрошок. Главата му улучи един от лостовете. Звукът приличаше на експлодиращ пъпеш. Гигантът се сгромоляса на пода.
Графиня Крек вече никак не приличаше на студен убиец. Гневът й пламтеше като свръхнова звезда. Последва го и се зае да го тъпче — по лицето, по гърдите, по ръцете! Накрая се отдръпна задъхана, но не и успокоена.
— Вие там! — Ръката й посочи скупчените, смръзнали се хора от нейния екип. — Отнесете го при лекарите, за да го закърпят.
Един от помощник-треньорите припълзя до жълтокожия и заопипва кървавата маса за пулс. Погледна графинята.
— Умрял е.
Графиня Крек нагласи каишката на своята килната шапчица.
— Да му е за урок — щял да заплашва Джетеро!
До този миг аз само не можех да помръдна. Но когато тя изрече тези думи, небрежно намествайки шапчицата си, с потънали в кръв ботуши, непоносим ужас ме прониза като светкавица.
Не мога да си спомня как се измъкнах оттам. Осъзнах, че летя нанякъде в транспортните тунели. Знаех само, че засега съм се изплъзнал от ръцете й.