Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Няма никакво значение, каза си тя. В крайна сметка той още спи. Това е просто конвулсия на мускулите, първичен стремеж да намери утеха и топлина в момент на страх.
Но всички тези обяснения не помогнаха на Чеси да не обръща внимание на силните му пръсти. Нито да поеме спокойно дъх. Нито да спре топлината, която се плъзна към стомаха й… и по-ниско, и се разстла във влудяващи вълни.
Сърцето й заблъска в гърдите. Трябва да си отиде! Не може да го остави да…
Защо не? Поне веднъж? Божичко, само веднъж, преди да си отиде!
Знаеше, че е нередно. Той дори не съзнаваше какво върши. Би било истинско безсрамие да го допусне.
Ала независимо от протеста на разума, тялото й я убеждаваше, че има право — правото да се чувства по този начин, правото да го иска от него преди пътищата им завинаги да се разделят.
Да, само веднъж.
Палецът му зашари и намери зърното на гърдата й. Задъхваше се от страст.
— Чеси — едва промълви той, сякаш чак сега я позна. С неизразимо желание. — Сънувам ли или… това наистина ли си… ти?
— Не, освен ако и двамата не сънуваме. Ако и двамата не сме луди… а май е така.
— Ти спаси една развалина. Не мога да разбера… защо. — Главата му се настани на рамото й.
Болката и насладата й мигом се съживиха под устните му. Чеси се задави. Не и отново! Не би могла да го понесе!
Опита се да се отскубне, но той сграбчи жакета й и я укроти.
— Съжалявам… такъв съм глупак.
Инстинктът я накара да отговори пренебрежително.
— За кой ли път? Толкова често се правиш на глупак.
Ала в този миг гордостта й се изпари. Той обърна глава и потърси още топлина, още мекота. Чеси отпъди благоразумието и угризенията на съвестта си. Потъна, усещайки единствено силата на чувствата, разлели се по тялото й.
Той потърка брадясалата си буза в гърдите й. Грубото докосване я накара да потрепери, пръстите на краката й конвулсивно се свиха. И тогава той зададе въпроса, от който Чеси се боеше:
— Утре е. Кажи ми… за писмата.
Тя застина. Не искаше да си спомня, не сега. Желаеше единствено да литне с него към безкрая, да усеща близостта и топлината му.
— По-късно — прошепна тя.
— Сега.
Чеси отчаяно зарови пръсти в кехлибареното руно, покриващо гърдите му.
— По-късно — промърмори тя и лекичко го оскуба.
Той изпъшка.
— По-къс… но…
Зашепна, шарейки с полуотворени устни по настръхналата й кожа. Страстни думи, неясни думи, тайни думи я обсипаха като коприна.
Жакетът й зейна още повече. Необузданата й кадифена гръд се изсипа в ръцете му. Прехапа устни, за да сподави риданието си, когато той обхвана пищната плът и нежно лапна тъмното настръхнало връхче.
— Не, Тони…
Ала едва чу гласа си. Ръцете й някак сами се плъзнаха и замачкаха шията му.
— Моля те… ох, моля те, недей… — Най-сетне шумно пое дъх. — Трябва да вървя… Не мога…
Той не й обърна внимание. Леко дращеше с нокът другото горещо, стърчащо връхче, което бе открил. Чеси едва не извика от страст, когато той търкулна набъбналото зърно между пръстите си.
Всяко докосване я хвърляше в огън, разпалваше жаждата й за още. Трябваше да се спре, докато все още можеше!
— Стига, Тони. Не може. Не си… добре!
— Не съм добре… дяволски си права. Умирам… за теб. Целуни ме, Чеси. — Гласът му беше прегракнал. — Целувай ме целия, докато изгоря. Докато и двамата изгорим. — Той плъзна горещия си влажен език по гърдите й. — Обичай ме, Чеси. Боже, как жадувам да се обвиеш около мен в любовна ласка.
Чеси затвори очи, за да спре прииждащите сълзи.
Да го обича? Нима можеше да не го прави?
Обичаше този мъж от десет години, от деня, когато скочи в лодката й, за да види малката негодница, която бе откраднала всичката му риба.
Тази малка негодница беше тя, разбира се. И когато хвърли оръфаната си шапка, Морлънд разбра, че е момиче.
Заплаши я, че ще я скъса от бой. Ала вместо това я бутна от лодката и скочи след нея във водата.
И тогава започнаха златните им дни. Дните на слънчев смях.
А всичко приключи в деня, когато той си замина, без дори да се сбогува.
О, да, обичам те. Тони Морлънд. Много повече, отколкото трябва. Много повече, отколкото можеш да си представиш. И това е единствената причина сега да съм до теб.
— Чеси. — Той затвори очи и от гърлото му излезе някакъв неопределен звук — нещо средно между смях и ругатня. — Значи нямало лауданум в онази гадна помия, а? Как ли пък не! — Той потръпна, усетил меката извивка на гръдта й до бузата си. Бавно я облиза с език. — Боже, толкова си сладка.
Чеси заскимтя. А какъв ли е неговият вкус? Какво ли би било да докосне с език гъстото руно на гърдите му и стегнатия му корем? Ами стройните, силни бедра?