Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Устните й се докоснаха до веждата му.
— Това ли наричаш… целувка?
Чеси ядосано измърмори и го целуна още веднъж в ъгълчето на устата.
Той изви ръката й и я задърпа надолу, а косите й се разляха върху тях като блестящ черен водопад. Като мек копринен балдахин, който ги скри от целия свят.
Морлънд въздъхна и разтвори устни, за да вкуси сладостта й, да й даде да вкуси и неговата.
Беше прекрасно. А допирът до него бе тъй кадифен и нежен.
И тогава твърдата му ръка се сключи върху болезненото връхче на гърдата й.
Чеси потрепери и опита да се отдръпне.
— Спри, негоднико! Не съм казала, че…
Той потръпна.
Тя се навъси и погледна надолу, усещайки, че е отпуснал хватката си. Пръстите му вече изобщо не се съпротивляваха.
И нищо чудно. Мизерникът спеше дълбоко!
Чеси тъкмо бе забила всички игли, когато чу тихото покашляне на Уитби пред вратата.
— Моля за извинение, мис, но ви нося вечеря.
Не бе й минавало през ума да яде. Но сега стомахът й изведнъж протестира.
След миг Уитби влезе с поднос, от който се носеше такова ухание, че устата й се напълни със слюнка.
— Мисис Харис настоя да хапнете. Сготвила ви е пай с месо от гълъб и аспержи с лимонов сос. — Икономът остави подноса и загрижено погледна графа. — Боже, толкова е блед!
— Ще се оправи, Уитби. Само да успея да го накарам да лежи.
Старият прислужник поклати глава.
— Да го пази Бог, ама никога не е давал да го глезят. Дори когато беше дете, той рядко… — Икономът спря насред думата и се обърна да сервира вечерята на Чеси. — Е, мис, ако това е всичко…
Чеси свъси вежди.
— Като дете — какво?
— Много пъти съм го виждал как сам си търси боя. И твърде често — заради някоя беля на оня палавник, брат му — близнака. Но Тони никога не му прехвърляше вината. О, да, брат му Андрю беше майстор да накара някой друг да плаща за щуротиите му.
— Близнак ли?
— Почина миналата година. — Уитби отново поклати глава. — Проклета работа… Простете за думите ми, мис. А Негова светлост тъкмо се беше оправил от…
— От? — подсказа му Чеси.
— Раниха го в Испания. — Лицето на Уитби помръкна. — Нямаше да го познаете, мис. Сякаш се бе смалил наполовина. И беше блед, толкова блед…
Чеси също пребледня.
— Моля за извинение, мис. Нямаше да говоря, ако… Просто, като го видях такъв… Спомените възкръснаха. Не оздравяваше месеци наред. Но така и не се оправи напълно. Сигурен съм, че кракът му още не е наред. А и хирурзите, които са се грижили за него… — Уитби изсумтя. — Е, сигурно са направили каквото са могли. Все пак е било на бойното поле.
Пръстите й се впиха в кадифената драперия на леглото.
— Тези болки… Аз не знаех…
— Никой не знае. Той не говори за това. Дори сега отказва някой да се погрижи за него. Голям инат е. — Гласът му потрепера. — Бог да му е на помощ.
Той се обърна и придаде обичайния сдържан израз на лицето си.
— Ще останете, нали?
Не можеше да не долови нотката на надежда в гласа му.
Каза си, че трябва да си върви, че вече и Уитби би могъл да се грижи за Морлънд. Каза си, че не иска да остава, че е опасно да остава.
Но някак си това не повлия на отговора й. Тя изпусна дълга въздишка и кимна.
— Да, май ще остана, Уитби. Ще ми трябва още вряла вода. И малко чай, ако е възможно. Боя се… боя се, че нощта ще е дълга.
24.
Както и се опасяваше, граф Морлънд не спа нито спокойно, нито дълго. Само след около час започна да стене и трескаво да се мята в съня си.
— По дяволите, не там, Уилкинс! Съвсем близо са… не виждаш ли?
Чеси се стресна от дрезгавия му вопъл.
— Тони?
Не я чуваше. Риташе с крака, които се бяха оплели в чаршафите.
— Трябва… да ги спрем. Трети батальон е прекалено близо.
Той настръхна. Простена и отметна ръка на една страна, ала се удари в кръста й.
Кошмарите. Милостиви Боже, беше забравила за кошмарите.
Ръката му се вкопчи в кръста й. Поемаше дъх рязко и учестено.
Чеси го потупа по гърдите, надявайки се да пропъди кошмара, но Морлънд започна да се съпротивлява и да ругае. Ръцете му бяха като от стомана. Останала без дъх, Чеси падна на леглото в капана на трескаво блуждаещите му пръсти.
По време на борбата ризата й се разтвори. Напрегнатите му длани се натъкнаха на гладката, мека гръд.
Морлънд притихна.
— Чеси? — Гласът му бе тих, замаян. Чеси не знаеше дали дори осъзнава, че говори.
— Тук съм. — Приглади един кичур, паднал на лицето му. — Опитвам се да спя. Но ти си ужасен пациент.
Ръцете му се впиха в хълбоците й. Твърдите му пръсти търсеха топлина и мекота. Намериха и двете. Чеси се сдържа да не извика.