Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— С колко време разполагаме?
— Ще им трябва известно време, докато претърсят всяко ъгълче и стаичка в замъка и в пристройките. Предполагам, че имаме един-два дни, преди да започнат да търсят и в гората. — Той й подаде ръка. — Хайде, ще те водя.
— Не искам да ходя в Уелс — каза Рейвън, знаейки, че Дрейк планира да я заведе в дома на баба Нола. — Отведи ме в Уиндхърст със себе си.
— Не, това е първото място, където Уолдо ще те потърси. Наближава Архангеловден, а с него и зимата. За пръв път в живота си ще се моля за ранен сняг.
— Трябва да отидем направо в Уиндхърст — настоя Рейвън.
— Нямаме време за губене.
— Не, там няма да си в безопасност.
— Не ме е грижа — отвърна тя упорито. — Бъди практичен, Дрейк. Нямаме коне. Ако имахме пари, можехме да купим в някое село, но нямаме нищо освен дрехите на гърба си.
Дрейк й се ухили дяволито.
— Смятам да открадна коне.
— Губим време. Отивам в Уиндхърст, и това е.
Дрейк я погледна смутен. Рейвън беше пораснала, от вироглаво разглезено дете се беше превърнала в прекрасна смела жена. Пожела си да я беше познавал през годините, когато беше израствала, за да знае какво я е превърнало в жената, която беше днес.
Въздъхна примирено.
— Много добре, но това е против убеждението ми.
Лунната светлина ги водеше, докато си проправяха път през мълчаливата гора. Дрейк не искаше да плаши Рейвън, но се страхуваше, че липсата на коне ще ги забави. Не се шегуваше, когато каза, че има намерение да открадне животни. Предстоеше им далечен път и той знаеше, че Рейвън е изтощена, а и той самият едва се държеше на крака.
Изведнъж Дрейк спря, стискайки предупредително ръката на жената.
— Чу ли това?
— Не, нищо не чух.
— Слушай.
Дрейк затихна, Рейвън също и двамата се вслушаха в нощните звуци наоколо си. Дочу се пръхтене на кон и Дрейк замря.
— Чу ли сега?
— Да. Какво може да означава?
— Наблизо се е разположил някой.
— Бракониери ли?
— Може би. — Но не беше убеден. — Остани тук, докато погледна.
Дрейк пропълзя през гъстия прещип към звука, който беше чул. Натъкна се внезапно на лагера, тъй като нямаше огън, който да издава местонахождението му. Дрейк видя един мъж да лежи на земята, увит в одеяло и положил глава на седлото си. Потърси с поглед други хора и се поуспокои, когато не видя никого освен него. Промъкна се като котка в лагера, напрегнат, в очакване. Човекът враг ли беше, или приятел?
Прокрадвайки се безшумно, той пропълзя под дърветата и веднага спря, като видя два коня, привързани отстрани. Два коня. Това озадачи Дрейк, защото беше видял само един мъж. Единият кон вдигна глава и размаха опашка. Дрейк занемя, като позна своя Зевс. А вторият кон беше на сър Джон. Зевс изпръхтя приветствено.
Изведнъж една сянка падна върху пътеката и Дрейк посегна към несъществуващото си оръжие.
— Мислех, че никога няма да стигнеш дотук, милорд.
— Джон!
— Да. Защо толкова се забави?
— Ти откъде знаеше, че съм аз?
— От Зевс. Конят ти те усети преди мене. Правех се на заспал, докато разбрах, че ти се навърташ около лагера ми.
— Значи беше сигурен, че ще се появя?
Джон се усмихна.
— Да, никога не съм се съмнявал.
— Къде намери Зевс?
— Един от твоите хора го намери, след като Уолдо те отвлече. Повечето ни войници оцеляха в битката. Когато се върнах от Билтуелс, ги намерих на лагер в гората. Чакаха да научат какво е станало с тебе.
— Къде са сега?
— Пратих ги обратно в Уиндхърст с ранените. Знаех, че ще избягаш, Дрейк. Никоя тъмница в света не е достатъчно здрава, за да задържи Черния рицар.
— Вярата ти ме ободрява, Джон, но за известно време и аз смятах, че ще предам Богу дух в подземията на Чърк.
— Как избяга? Нямам търпение да чуя.
— След малко, Джон — каза Дрейк. — Рейвън ще умре от притеснение, ако не се върна скоро за нея.
Джон го погледна смаян.
— Милейди Рейвън е с тебе? Господи боже! Това вече не е за вярване. Веднага я доведи. Аз междувременно ще вдигна лагера и ще оседлая конете. Ти и Рейвън можете да яздите заедно на Зевс.
Дрейк положи ръка на рамото на Джон.
— Благодаря ти, приятелю. Ти може би спасяваш и моя живот, и този на Рейвън.
Рейвън се разкъсваше от страх, докато чакаше Дрейк да се върне. Представяше си всякакви опасности, в които можеше да е попаднал, и искаше да е там с него. Отсъствието му много се проточи и макар че я беше предупредил да не се отклонява, тя искаше да му се притече на помощ, ако има нужда. Изоставяйки всякаква предпазливост, Рейвън тръгна по следите на Дрейк.
Не беше изминала много, когато чу гласове и спря, за да ги различи. Следвайки звука, тя тръгна внимателно напред. После ги видя, застанали на едно осветено от луната място до два коня, говореха си тихо. Единият от мъжете беше Дрейк. Другият беше… сър Джон! Тя възкликна зарадвана и побърза към тях.