Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Роланд притича покрай група хора, провря се покрай някаква дебела жена. Сийра забърза след него да не изостане. Той я хвана за ръката, провря се през претъпканите коридори, подуши покрай други, докато накрая двамата със Сийра не се озоваха зяпнали в края на една тераса в Голямата зала — великолепна зала, в която се събираха хиляди Посветители и слуги.
Виковете и плачовете се носеха отвсякъде. Някои викаха да им обяснят какво става, други плачеха открито заради смъртта на обичния си крал. Една старица се разпищя, сякаш бяха откъснали детето й от гърдите и се срина върху каменния под.
— Това е старата Лейрас. Готвачка е. Момчетата й са в кралската свита. Сигурно и те са умрели! — каза Сийра, потвърждавайки подозренията на Роланд.
Долу в голямата зала Посветителите — вече Възстановени — се трупаха на неудържима тълпа наред с готвачите и слугите, които обикновено се грижеха за тях. Избухна бой, когато един едър мускулест тип започна да налага човека срещу себе си, и суматохата стана пълна. Онези, които искаха да разберат какво става, викаха на всички останали да млъкнат. От това шумотевицата в залата само ставаше още по-силна и заотеква от стените.
Голямата зала имаше огромен куполест таван на около седемдесет стъпки височина и балкони, обкръжаващи залата на пет нива. В залата се бяха събрали поне три хиляди доскорошни Посветители. Сипеха се от всяка врата и стълбище и се навеждаха рисковано над дъбовите парапети на балконите.
Роланд трудно можеше да възприеме размерите на случващото се. Хиляди Посветители — възстановени наведнъж? Колко ли доблестни рицари бяха загинали в битка? И то наведнъж, толкова бързо?
Седем мъже на различна възраст заеха места около огромна дъбова маса. Един от тях заудря с огромен месингов свещник по масата и зарева:
— Тишина! Тишина! Нека всички да чуем историята! Кралските умове ще ни я кажат най-добре!
Седмината бяха умовете на краля — мъже, дарили самия крал Менделас Дрейкън Ордън с възможността да използва умовете им — черепите им да се превърнат във вместилище на спомените на някой друг. Въпреки че кралят беше умрял, части от неговите мисли и спомени щяха да живеят съхранени у всеки от тези възстановени хора. Те вероятно тепърва щяха да се окажат ценни съветници за новия крал.
След малко една разпищяла се жена беше извлечена от залата, а другите потиснаха хлиповете и виковете си. Сийра Крайър се притисна в гърба на Роланд и едва не се качи на раменете му, за да вижда по-добре суматохата долу.
На Роланд му се стори, че множеството задиша като един човек — всички чакаха с нетърпение да чуят вестта за битката.
Умовете на краля заговориха. Най-старият беше белобрадият Джеримас. Роланд го беше познавал в двора като дете, но сега едва го позна.
Джеримас заговори пръв.
— Кралят, разбира се, умря в битка — заяви той. — Спомням си, че виждах един враг. Мрачен мъж, облечен в южняшка броня. Щитът му беше с образ на червен триглав вълк.
Беше съвсем малък откъс от спомен. Образ само, нищо повече.
— Радж Атън — уточниха другите двама умове. — Сражаваше се с Радж Атън, Вълчия господар.
— Не. Нашият крал не загина в бой — възрази четвъртият ум. — Падна от една кула. Помня как падна.
— Беше се включил в змийски кръг — добави старият Джеримас. — Изпита болката от силар преди да умре.
— Даде метаболизма си — изграчи друг между тях, сякаш беше болен и едва можеше да говори. — Всички си дадоха метаболизма. Видях двайсет лорда в една стая. Светлината на силарите се гърчеше из стаята като светещи червеи, а мъжете викаха от болка при докосването им.
— Да, бяха оформили кръг. Змийски кръг, за да могат да надвият Радж Атън — съгласи се друг ум.
— Спасяваше сина си — каза Джеримас. — Сега си спомних. Принц Ордън беше отишъл за подкрепления… водеше армия от Лонгмът. Крал Ордън беше ранен и не можеше повече да се бие, затова си пожертва живота, надявайки се да прекъсне змийския кръг и така да спаси сина си.
Кралските умове закимаха. Веднъж като дете Роланд беше отишъл с няколко приятели при едни стари развалини, бившата къща на имението на някакъв лорд. След столетията на пода бяха останали плочки от мозайка. Роланд и приятелите му седнаха да сглобят плочките, за да разберат каква картина ще се получи. Оказа се образ на воден чародей и делфини, сражаващи се с левиатан в дълбокия океан.