Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Почти е излязъл — каза, като ги въведе вътре.
Яйцето лежеше върху масата. По него имаше дълбоки пукнатини. Вътре нещо се движеше и оттам се чуваше странен щракащ звук.
Всички придърпаха столовете си до масата и наблюдаваха със затаен дъх.
Изведнъж прозвуча някакво дращене и яйцето се разцепи. Змейското бебе тупна на масата. Не можеше да се каже, че е хубаво — Хари си помисли, че прилича на смачкан черен чадър. Покритите му с бодли криле бяха огромни в сравнение с мършавото му катраненочерно тяло и имаше дълга муцуна с широки ноздри, наченъци на рога и изцъклени оранжеви очи.
То кихна. От муцуната му излетяха две искри.
— Не е ли красиво? — промълви Хагрид и протегна ръка да погали главата на змея. Той щракна с муцуна към пръстите му и показа острите си зъби. — Миличкото, вижте, то познава майка си! — възкликна Хагрид.
— Хагрид — каза Хърмаяни, — колко бързо растат норвежките гребеногърбушковци?
Хагрид тъкмо щеше да отговори, когато изведнъж пребледня — скочи от стола и хукна към прозореца.
— Какво има?
— Ми… някой гледаше през пролуката между завесите… момче е… тича обратно към училището.
Хари се втурна към вратата и погледна навън. Дори от такова разстояние нямаше начин да се припознае.
Малфой беше видял змея.
Нещо в усмивката, спотайваща се върху лицето на Малфой през следващата седмица, караше Хари, Рон и Хърмаяни да нервничат. Прекарваха по-голямата част от свободното си време в затъмнената колиба на Хагрид, като се опитваха да го увещаят.
— Просто го пусни — настояваше Хари. — Пусни го на свобода.
— Не мога — казваше Хагрид. — Прекалено малък е. Ще умре.
Те гледаха змея. За една седмица беше пораснал три пъти на дължина. От ноздрите му непрестанно излизаше дим. Хагрид не беше изпълнявал задълженията си на пазач на дивеча, защото змеят му създаваше много работа. Подът беше покрит с празни шишета от коняк и с кокоша перушина.
— Реших да си го нарека Норбърт — каза Хагрид, като гледаше змея с просълзени очи. — Сега вече наистина ме познава, гледайте! Норбърт! Норбърт! Къде е мама?
— Напълно е откачил — промърмори Рон на ухото на Хари.
— Хагрид, — рече Хари на висок глас, — като минат две седмици, Норбърт ще стане дълъг колкото цялата ти къща. Малфой всеки момент може да отиде при Дъмбълдор.
Хагрид прехапа устни.
— Знам… знам, че не мога да го задържа завинаги, ама не мога просто да го изхвърля, не мога.
Хари изведнъж се обърна към Рон.
— Чарли! — каза.
— И ти почваш да откачаш — рече Рон. — Аз съм Рон, не помниш ли?
— Не… Чарли… брат ти Чарли. В Румъния. Дето изследва змейове. Може да пратим Норбърт при него. Чарли може да се грижи за него и после да го пусне на свобода!
— Блестящо! — каза Рон. — Какво ще кажеш, Хагрид?
И в края на краищата Хагрид се съгласи да пратят една сова на Чарли и да го питат.
Следващата седмица сякаш се влачеше. В сряда вечерта Хърмаяни и Хари седяха сами в общата стая, дълго след като всички останали си бяха легнали. Часовникът на стената тъкмо бе ударил полунош, когато портретната дупка се отвори. Рон се появи изневиделица, като свали мантията невидимка на Хари. Беше ходил долу в колибата на Хагрид да му помага да нахрани Норбърт, който сега ядеше цели щайги с мъртви плъхове.
— Той ме ухапа! — съобщи и им показа ръката си, увита в окървавена носна кърпа. — Цяла седмица няма да мога да държа паче перо. Уверявам ви, този змей е най-отвратителното животно, което съм виждал, ама от начина, по който Хагрид говори за него, ще речеш, че е пухкаво зайче. Когато ме ухапа, той ми се скара, че съм го бил изплашил. А като си тръгвах, му пееше приспивна песничка.
На тъмния прозорец се почука.
— Това е Хедуиг! — каза Хари и се втурна да й отвори. — Сигурно носи отговор от Чарли!
Тримата доближиха глави и зачетоха бележката.
Мили Рон,
Как си? Благодаря ти за писмото — с удоволствие ще взема норвежкия гребеногърбушко, но няма да е лесно да го докараме тук. Мисля, че ще е най-добре да го изпратите с едни мои приятели, които ще ми дойдат на гости другата седмица. Лошото е, че не бива да ги видят, че носят незаконен змей.
Може ли да отнесете гребеногърбушкото на най-високата кула в полунощ в събота? Там ще се срещнете с тях и те ще го вземат, докато е още тъмно.
Отговори ми колкото може по-скоро.