Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Хагрид се намръщи насреща му.
— Разбира се, че не мога — рече. — Първо, самият аз не знам. Второ, вие вече знаете прекалено много, та дори и да можех, нямаше да ви кажа. Има важна причина този камък да е тук. Почти го откраднаха от „Гринготс“… предполагам, че и за това сте се досетили? Ама нямам понятие как сте разбрали и за Пухчо.
— Ох, хайде, Хагрид, може да не искаш да ни кажеш, но ти знаеш. Ти знаеш всичко, което става тук — каза Хърмаяни с топъл, ласкателен глас. Брадата на Хагрид потрепна и те разбраха, че се усмихва. — Всъщност искахме само да научим кой е направил защитата — продължи Хърмаяни. — Питахме се на кого Дъмбълдор се е доверил достатъчно, за да му помогне, освен на теб.
При тези последни думи Хагрид изпъчи гърди. Хари и Рон се усмихнаха сияйно на Хърмаяни.
— Е, предполагам, че не може да навреди да ви кажа това… И така… той взе назаем от мен Пухчо… после някои от учителите направиха заклинания — професор Спраут, професор Флитуик, професор Макгонъгол… — отмяташе той на пръстите си, — професор Куиръл… и самият Дъмбълдор също направи нещо, разбира се. Чакайте, забравих един. А, да, професор Снейп.
— Снейп?
— Да… ама вие да не би още да свирите на оная струна, а? Слушайте, Снейп помогна да бъде защитен камъкът, той няма да тръгне да го краде.
Хари знаеше, че Рон и Хърмаяни мислеха същото, каквото си мислеше и той. Ако Снейп е участвал в защитата на камъка, трябва да е било лесно да открие как са го защитили другите учители. Той вероятно знаеше всичко… освен заклинанието на Куиръл и как да мине покрай Пухчо.
— Ти си единственият, който знае как да се мине покрай Пухчо, нали, Хагрид? — каза Хари притеснено. — И не би казал на никого, нали? Дори на никого от учителите?
— Жива душа не знае, освен мен и Дъмбълдор — отговори Хагрид гордо.
— Е, това все пак е нещо — промърмори Хари на другите. — Хагрид, може ли да отворим един прозорец? Ще завра.
— Не може, Хари, съжалявам — рече Хагрид. Хари забеляза, че той хвърли око към огъня и също погледна нататък.
— Хагрид… какво е това?
Но той вече знаеше какво е. В самия център на огъня, под чайника, лежеше огромно черно яйце.
— А — измънка Хагрид, като дърпаше нервно брадата си. — Т’ва ъъъ…
— Откъде си го взел, Хагрид? — попита Рон и се наведе над огъня да огледа яйцето по-отблизо. — Трябва да е струвало цяло състояние.
— Спечелих го — отговори Хагрид. — Снощи. Абе… слязох в селото да пийна няколко чашки и се заиграх на карти с един непознат. Мисля, че той беше много доволен да се отърве от него, честно казано.
— Но какво ще го правиш, след като се излюпи? — попита Хърмаяни.
— Ами прочетох едно-друго — каза Хагрид и извади голяма книга изпод възглавницата си. — Взех я от библиотеката… „Отглеждане на змейове за удоволствие и печалба“… Малко е остаряла, разбира се, ама тук пише всичко. Яйцата трябва да се държат в огъня, ’щото майките им дишат върху тях, разбирате ли, и като се излюпи малкото, трябва да се храни през половин час с една кофа коняк, примесен с кокоша кръв. И вижте тук… как да се разпознават различните яйца… Това, дето го имам, е норвежки гребеногърбушко. Те са редки.
Той изглеждаше много доволен от себе си, но Хърмаяни — не.
— Хагрид, ти живееш в дървена къща — каза тя.
Обаче Хагрид не я слушаше. Той си тананикаше весело, докато добавяше дърва в огъня.
Вече имаше още нещо, за което да се тревожат: какво можеше да се случи на Хагрид, ако някой разбереше, че укрива незаконен змей в колибата си.
— Питам се какво ли е да живееш спокойно — въздишаше Рон, докато вечер подир вечер се преборваха с всичките си допълнителни домашни работи, които им възлагаха.
Сега Хърмаяни беше почнала да прави програми за преговор и за Хари и Рон. Това ги влудяваше.
Една сутрин на закуска Хедуиг донесе на Хари бележка от Хагрид. Беше написал само две думи: „Излюпва се.“
Рон искаше да избягат от билкология и да отидат направо в колибата. Но Хърмаяни не даваше и да се издума за подобно нещо.
— Хърмаяни, колко пъти в живота си ще видим как се излюпва змей?
— Имаме урок, ще си докараме неприятности и те няма да са нищо в сравнение с онези, които Хагрид ще си има, когато някой разбере какво прави…
— Млъкни! — прошепна Хари.
Малфой стоеше само на няколко стъпки от тях и бе замръзнал на мястото си, за да подслушва. Колко ли беше чул? Хари никак не хареса израза на лицето му.
Рон и Хърмаяни се препираха по целия път до класната стая по билкология и в края на краищата Хърмаяни се съгласи да изтича с другите двама до колибата на Хагрид през сутрешното междучасие. Когато камбаната прозвуча от замъка в края на техния урок, тримата веднага захвърлиха лопатките си и се втурнаха през парка към края на гората. Хагрид ги посрещна с разгорещен и развълнуван вид.