Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
1 ч. на обяд. Урра! Урра! Тъкмо когато излизах, звънна телефонът, но не можах да чуя нищо освен бучене. После звънна пак. Беше Марк от Португалия. Колко невероятно мило и гениално от негова страна. Оказва се, че цяла седмица помежду изявите си на виден адвокат е разговарял с полицията и вчера отлетял за Албуфейра. Тамошната полиция открила мама и Марк смята, че тя ще отърве кожата, защото било съвсем очевидно, че нямала представа какви ги върши Хулио. Успели да проследят и открият част от парите, но още не са се добрали до Хулио. Мама се връща довечера, но ще трябва от летището да отиде направо в участъка за разпит. Марк ми каза да не се тревожа, всичко вероятно щяло да се оправи, но уредил да я пуснат под гаранция в случай, че се закучи. После затвори, преди дори да успея да му кажа „благодаря“. Сърбят ме ръцете да звънна на Том и да му снеса фантастичната новина, но се сетих, че никой не бива да знае за мама, а за жалост последния път, когато разговарях с Том за Марк Дарси, май му намекнах, че е гнусно мамино синче.
26 ноември, неделя
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 1/2 (и за нея едва се вредих), калории Бог знае колко, минути, прекарани в щения да убия мама, 188 (по най-скромни изчисления).
Кошмарен ден. След като най-напред чаках мама да се върне снощи, после тази сутрин, после следобед и след препускане до летище Гатуик словом и цифром три пъти се оказа, че пристига тази вечер на летище Лутън под полицейска охрана. Двамата с татко се подготвяхме да утешаваме човек, коренно различен от онзи, казал ни за последен път чао, като наивно приехме, че мама ще бъде пречистена от изживяното.
— Я ме пусни, глупак такъв — прокънтя глас в залата за посрещане. — Вече сме на британска територия, където съм широко известна и не искам някой да ме види за ръка с полицай. О, знаете ли какво? Май съм забравила под седалката на самолета шапката си за слънце.
Двамата полицаи вдигнаха очи към небето, когато мама, облечена в палто на черни и бели карета в стил шейсетте години (вероятно хитро предвидено да подхожда на полицейските фуражки), с шал на главата и тъмни очила, отбръмча обратно към отделението за багажа, а двамата блюстители на закона уморено се потътриха след нея. След четирийсет и пет минути се върнаха. Единият от полицаите носеше в ръка шапката за слънце.
Когато се опитаха да я вкарат в полицейската кола, едва не се стигна до юмручен бой. Татко седеше на предната седалка на сиерата си, облян в сълзи, а аз се опитвах да я убедя, че трябва да отиде до участъка да види дали ще я обвинят в нещо, но тя не спираше да повтаря: „О, миличка, не ставай глупава. Ела тук. Какво имаш на лицето си? Нямаш ли кърпичка?“
— Мамо — убеждавах я аз, а тя извади от джоба си носна кърпа и плю върху нея. — Могат да те обвинят в углавно престъпление — запротестирах аз, когато започна да посяга към лицето ми. — Мисля, че трябва мирно и тихо да отидеш с полицаите в участъка.
— Ще видим, миличка. Може да прескоча утре, след като прочистя кошницата за зеленчуци. Оставих един килограм червени картофи и се обзалагам, че са изгнили. Едва ли някой се е сетил да поработи в градината, докато ме е нямало, и бас държа, че Уна е оставила отоплението включено.
Едва когато татко дойде при нас и рязко й обясни, че къщата ще мине във владение на други хора заедно с кошницата за зеленчуци, тя млъкна и нацупено позволи да я настанят отзад в колата до един полицай.
27 ноември, понеделник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 50 (и защо не?), проверки на 1471 дали е звънял Марк 12, часове сън 0.
9 ч. сутринта. Пуша последна цигара, преди да тръгна за работа. Напълно скапана. Снощи в участъка ни накараха с татко да висим на една пейка цели два часа. Най-сетне чухме глас, който приближаваше по коридора:
— Да, точно така, аааз съъъм! „Внезапно сама“, всяка сутрин! Разбира се, че може. Имате ли писалка? Тук ли? За кого да бъде? Ах, вие, палавник такъв. Знаете ли, че умирам да пробвам една от тези...
— А, татко, ето те и теб — рече мама, като се появи иззад ъгъла, нахлупила полицейска каска. — Колата отвън ли е? Уф, знаеш ли, умирам да се прибера у дома и да сложа чайника. Уна сети ли се да включи тока?
Татко изглеждаше смачкан, смаян и объркан, а аз — не по-малко от него.
— Освободиха ли те? — попитах.