Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Не мога да не изпитвам тъга по романтичното персийско дръвче, разцъфнало между мен и Марк Дарси, грубо прегазено от подкованите ботуши на Марко Пиер Уайт и майка ми, но се опитвам да гледам философски на нещата. Може би Марк Дарси е прекалено съвършен, чистичък и загладен по ръбовете за мен, с неговите способности, интелигентност, непушене, непиене и караните от шофьори коли. Може да е писано да бъда с някой по-див, по-земен и по сваляч. Като Марко Пиер Уайт например, или едно произволно избрано име — Даниел. Хммм. Както и да е. Трябва да продължавам да живея и да не се самосъжалявам.
Току-що звъннах на Шарън, която каза, че не ми е писано да излизам с Марко Пиер Уайт, а още по-малко — с Даниел. Единственото нещо, от което жената в наши дни се нуждае, е самата себе си. Ура!
2 ч. през нощта. Защо не се обажда Марк Дарси? Защо? Защо? Нима все пак ще бъда наядена от немска овчарка въпреки всички усилия, положени в обратния смисъл? Защо аз. Господи?
8 декември, петък
58 кг (катастрофа), алкохолни единици 4 (д.), цигари 12 (отлично), купени коледни подаръци 0 (лошо), изпратени картички 0, проверки на 1471 7.
4 ч. следобед. Хъмф. Току-що се обади Джуд и точно преди да си кажем довиждане, рече:
— Ще се видим в неделя у Ребека.
— У Ребека? В неделя? Каква Ребека? Каква неделя?
— О, тя не те ли е... Ами, просто организира няколко... май ще дава някаква предколедна вечеря.
— И без това съм заета в неделя — излъгах аз. Поне ще се открие възможност да се напъхам във всички гадни ъгълчета с парцал в ръка. Все си мислех, че Джуд и аз сме еднакво близки с Ребека, тъй че защо кани Джуд, а мен не?
9 ч. вечерта. Прескочих до „192“ за освежителна бутилка вино с Шарън и тя каза:
— Какво ще облечеш на партито на Ребека?
Парти? Значи си е най-истинско парти.
Полунощ. Както и да е. Не бива да се разстройвам толкова. Точно това е нещото, което вече не е важно в живота. Хората трябва да могат да канят само когото искат на своите купони, без останалите да се сърдят дребнаво.
5,30 ч. сутринта. Защо Ребека не ме е поканила на партито си? Защо? Защо? Колко ли още други партита има, на които са поканени всички освен мен? Обзалагам се, че в момента всички са на едно от тях, смеят се и посръбват скъпо шампанско. Никой не ме харесва. Коледа ще бъде пълна пустош откъм партита с изключение на трите партита на 20 декември, когато вечерта съм дежурен редактор.
9 декември, събота
7,45 ч. сутринта. Събуди ме мама.
— Здравей, миличка. Звъня ти набързо, защото Уна и Джефри питаха какво искаш за Коледа и аз си помислих колко добре ще ти дойде сауна за лице.
Как е възможно след пълното си опозоряване и избягването на косъм от няколко години затвор майка ми просто да скочи в предишното си битие, да флиртува безсрамно с полицаи и да ме изтезава.
— Между другото, ще идваш ли на... — за секунда сърцето ми подскочи при мисълта, че ще каже „студения бюфет с пуйка“ и в тази връзка да спомене Марк Дарси, ама не — ...коледния купон на телевизия „Вайбрант“ във вторник? — весело продължи тя.
Потреперих от унижение. За Бога, та аз работя за телевизия „Вайбрант“.
— Не съм поканена — смотолевих аз. Няма нищо по-лошо от това да признаваш на майка си, че не си твърде популярна.
— О, миличка, как да не си поканена. Всички ще ходят.
— Не съм.
— Е, може пък да не си работила достатъчно дълго там. Както и да е...
— Но, мамо — прекъснах я аз, — ти изобщо не работиш там.
— Е това е различно, миличка. Както и да е, трябва да затварям. Чаооо!
9 ч. сутринта. Кратък миг на купонен оазис, когато по пощата пристигна покана, но се оказа купонен мираж: покана за разпродажба на маркови гримове за очи.
11,30 ч. сутринта. Обадих се на Том в пристъп на параноично отчаяние да разбера иска ли да излезем довечера.
— Съжалявам — изчурулика той. — Ще водя Джером на купон в клуб „Граучо“.
Божичко, мразя Том да е щастлив, доволен и разбиращ се добре с Джером, далеч по-силно предпочитам да е мрачен, несигурен и невротичен. Както самият той никога не се уморява да повтаря: „Винаги е приятно, когато хорските работи не вървят добре.“
— Пък и без това ще се видим утре — продължи да се лигави той — у Ребека.
Том е виждал Ребека само два пъти, и двата пъти у нас, а аз я познавам от девет години. Трябва да ида по магазините и да спра да се самонавивам.
2 ч. следобед. Сблъсках се с Ребека в „Грейм и Грийн“, купуваше шалче за 169 паунда. (Какво им става на тия шалчета? Допреди минута са били чорапоподобни мрежести сита и са се купували на кило по 9,99 паунда и изведнъж трябва да са от много специално кадифе и да струват колкото един телевизор. Догодина сигурно така ще стане с мъжките чорапи или долни гащи и ще се почувстваме изостанали, ако не носим английски кюлоти с дълги крачоли от гладко черно кадифе по 145 паунда чифта.)