Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Уф. Защо не може Коледа да бъде без подаръци? Толкова е тъпо, всички се изтощават и отчаяно хвърлят последните си пари за безсмислени подаръчета, които никой не иска: те вече не са знаци за обич, а натоварени с подтекст решения на проблеми. (Хм. Все пак длъжна съм да призная, че страшно се зарадвах на новата чанта.) Какъв е смисълът цялата нация в продължение на шест седмици да се блъска по магазините в лошо настроение и да се подготвя за крайно излишния изпит по вкусовете на другите, на който всички поголовно ги късат и се оказват затрупани с грозни, ненужни стоки? Ако подаръците и картичките отпаднеха изцяло, тогава Коледа, в качеството си на езически празник на радостта, който трябва да поразведри дългите зимни вечери, би била прекрасна. Но щом правителството, религиозните органи, родителите, традицията и т. н. настояват данъкът Коледен подарък да съсипва всичко, защо не накарат всички да отидат и да изхарчат по 500 лири за себе си, а после да разпределят покупките между роднини и приятели, които да им ги увият и дадат, вместо този тормоз по отгадаване на предпочитания?
9,45 ч. сутринта. Току-що говорих с мама.
— Миличка, обаждам се само да ти кажа, че реших тази година да не купувам подаръци. И ти, и Джейми вече знаете, че няма дядо Коледа, а и всички сме толкова заети. Можем само да се порадваме един на друг.
Но ние винаги получаваме подаръци от дядо Коледа, оставени в чорап до краката на леглото! Светът изглежда сив и мрачен. Няма да е истинска Коледа. Божичко, най-добре да тръгвам на работа, но няма да пия нищо на дискообяда, ще бъда само дружелюбна и професионална към Мат, ще постоя до към 3,30 ч. следобед, после ще си тръгна и ще напиша коледните си картички.
2 ч. през нощта. Всчко нред — всчки пияни на службни коледни кпони. Весело. Трябва да поспя, няма кво да съ съблчам.
20 декември, сряда
5,30 ч. сутринта. О, Господи. О, Господи! Къде съм?
21 декември, четвъртък
58 кг (всъщност колкото и да е странно, няма причина да не отслабна по Коледа, тъй като съм така натъпкана с храна, че по всяко време след коледната вечеря е съвсем приемливо да отказваш храна под предлог, че си преял. Май това е единственото време на годината, когато можеш да не ядеш.)
От десет дни живея в състояние на несекващ махмурлук и поддържам съществуване без редовно хранене и топла храна.
Коледа е като война. Отиването на пазар по Оксфорд Стрийт е надвиснало над мен като предстояща битка. Кой ли ще ме открие първи — Червеният кръст или германците? Ах. Десет сутринта е. Не съм купила коледни подаръци. Не съм писала коледни картички. Трябва да отивам на работа. Така, няма да близна алкохол до края на живота си. Фъх — телефонът от бойното поле.
Хм. Беше мама, но би могъл да е и Гьобелс, ръчкащ ме да нападна Полша.
— Миличка, обаждам се само да проверя по кое време пристигаш в петък вечерта.
Мама с ненадминато нахалство е планирала показно-сантиментална семейна Коледа, като тя и татко ще се преструват, че цялата изминала година не се е състояла „за благото на децата“ (т. е. на мен и Джейми, който е на трийсет и седем.)
— Мамо, мисля, че вече говорихме за това, няма да идвам в петък, ще дойда за Бъдни вечер. Не помниш ли колко разговора проведохме на тази тема? Първият... още през август...
— О, миличка, не ставай глупава. Не можеш да кукуваш сама в апартамента цяла събота и неделя навръх Коледа. Какво ще ядеш?
Брр. Мразя това. Като че ли, щом си неомъжена, нямаш дом, приятели или отговорности и безочливата ти себичност е единствената причина, по която би могла евентуално да не се отзовеш на нечия покана да прекараш цялата Коледна ваканция, извита под причудлив ъгъл в спален чувал на пода на стаята на някой подрастващ, да белиш цял ден брюкселско зеле за петдесет души и да „разговаряш възпитано“ с извратени типове с думичката „чичо“ пред името, докато те безсрамно те зяпат в гърдите.