Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Здрасти — радостно казах аз с надеждата, че кошмарът с партито ще приключи и тя ще каже: „Ще се видим в неделя.“
— О, добър ден — хладно изрече тя, без да ме гледа в очите. — Нямам време да се спирам сега. Страшно бързам.
Когато излезе от магазина, по уредбата бяха пуснали „Кестени в открита жар“, а аз упорито се взирах в една цедка на „Филип Старк“ за 185 лири и преглъщах сълзите си. Мразя Коледа. Всичко е измислено за семейства, любов, топлота, чувства и подаръци и като си нямаш приятел и пари, а майка ти излиза с търсен от полицията португалски престъпник и приятелите ти вече не те искат, изведнъж те обхваща желанието да емигрираш в страна със свиреп мюсюлмански режим, където поне всички жени са поставени извън закона. Както и да е, пет пари не давам. Цяла събота и неделя кротичко ще чета нещо и ще слушам класическа музика. Може би ще дочета „Пътят на глада“.
8,30 ч. вечерта. „Среща на непознат“ беше мн. х. Ще прескоча за още една бутилка вино.
11 декември, понеделник
Върнах се от работа и заварих ледено съобщение на телефонния секретар. „Бриджет. Ребека е. Знам, че вече работиш в телевизията. Знам, че имаш много по-бляскави купони, на които да ходиш всяка вечер, но все си мислех, че поне ще имаш възпитанието да отговориш на поканата на една приятелка, нищо, че си твърде велика, за да благоволиш да дойдеш на нейното парти.“
Трескаво започнах да звъня на Ребека, но никой не се обади, а и секретарят й не беше включен. Реших да се отбия да й оставя бележка, но се сблъсках на стълбите с Дан австралиеца от долния етаж, с когото се сношавах през април.
— Здрасти, Весела Коледа — похотливо заговори той и застана прекалено плътно до мен. — Намери ли си пощата? — Изгледах го тъпо. — Оставям ти я под вратата, за да не настинеш, като излизаш сутрин по нощничка.
Хукнах нагоре, отметнах изтривалката и там, сгушена под нея като коледно чудо, беше малка купчинка картички, писма и покани, всички адресирани до мен. До мен. До мен. До мен.
14 декември, четвъртък
57,5 кг, алкохолни единици 2 (лошо, тъй като вчера не погълнах полагаемите ми се единици — трябва утре да наваксам, за да избегна инфаркта), цигари 14 (лошо? или може би добре? Да, едно разумно равнище на никотиновите единици вероятно е полезно, стига да не ги палиш една от друга на някой купон), калории 1500 (отлично), тотофишове 4 (лошо), изпратени картички 0, купени подаръци 0, проверки на 1471 5 (отлично).
Купони, купони, купони! Плюс Мат от службата, който току-що се обади да ме пита ще ходя ли на коледния обяд във вторник. Не може да си пада по мен — достатъчно стара съм да му бъда пралеля, но защо тогава ми се обади и вечерта? Не бива да се самозабравям и да допусна купонната треска и обаждането на младок с жълто около устата да ми завъртят главата. Трябва да помня старата поговорка „Парен каша духа“ по отношение потапянето на писалката в служебното мастило. Да не забравям и какво стана последния път, когато свалих подрастващ — гадното унижение на „Ууу, колко си мекичка“ с Гав. Хммм. Сексуално предизвикателният коледен обяд, кой знае защо последван от дискотанци следобед (представата на редактора за веселба), налага труден избор на тоалет. Май ще е най-добре да звънна на Джуд.
19 декември, вторник
57,7 кг (ама ми остава близо седмица да отслабна три кила за Коледа), алкохолни единици 9 (зле), цигари 30, калории 4240, тотофишове 1 (отлично), изпратени картички 0, получени картички 11, но включват 2 от вестникарчето, 1 от боклукчията, 1 от гаража на „Пежо“ и 1 от хотела, в който пренощувах веднъж по време на командировка преди четири години. Или съм крайно непопулярна, или пък всички тази година изпращат картичките си със закъснение.
9 ч. сутринта. Божичко, чувствам се ужасно — тежък махмурлук с драйфане и киселини, а днес е обядът с дискотанците в службата. Не мога да отида. Ще се пръсна от напрежението на неизпълнените коледни задачи. Не съм изпращала картички, не съм купила коледни подаръци, с изключение на вчерашното обречено, паническо пазаруване в обедната почивка, защото осъзнах, че ще видя момичетата за последен път преди Коледа довечера у Магда и Джереми.
Ужасявам се от размяната на подаръци с приятели, тъй като за разлика от семейството, няма начин да разбереш предварително кой ще дава и кой няма да дава и дали подаръците ще са просто символични знаци на обич или истински подаръци, тъй че всичко се превръща в гадно разменяне на котки в чувал. Преди две години купих на Магда прекрасна обица от „Дини Хол“, с което страшно я притесних и я накарах да се чувства крайно нещастна, защото тя не беше ми купила нищо. Затова миналата година не й купих нищо, а тя ме закла със скъпо шишенце „Коко Шанел“. Тази година й купих огромна бутилка шафранено масло и изкуствено архаизирана телена сапунерка, а тя започна да ломоти очевадни лъжи как още не била приключила с коледното си пазаруване. Миналата година Шарън ми подари шише с шампоан за вана във формата на дядо Коледа, тъй че снощи й връчих екстракт от водорасли за кожата на тялото и гел за душ, а тя ме дари с дамска чанта. Освен това бях пъхнала в джоба на палтото си резервно шише с шикозен зехтин като подарък за непредвиден случай, но шишето се изплъзна от палтото ми и се разби на Магдиния килим от „Конран“.