Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Може би съм се излъгал — каза Ричард. — Може би мостът щеше да издържи тежестта ни.
Зед се усмихна.
— Може би си се излъгал. — Без да се обръща назад, той щракна с пръсти. Мостът се срути във водата с трясък. Гредите, отделени една от друга, изпукаха и се понесоха надолу по течението. — А може би не си. Не мога да оставя нещата така. Някой може да иска да мине и да пострада.
Ричард поклати глава.
— Някой ден, приятелю, ще трябва да седнем и да си поговорим на дълго и на широко.
Ричард се запита какво ли още може да прави Зед. Остави коня си сам да избира пътя в нарастващата тъмнина, чудейки се колко ли нататък продължава този мъртъв свят и дали някога ще излязат от него. Нощта одухотворяваше мястото, странни гласове и стържещи шумове оживяваха. Конят му цвилеше срещу невидими същества. От време на време Ричард го потупваше успокоително по гърба и оглеждаше небето за змейове. Напразно; небе нямаше. Но и змейове едва ли беше възможно да се появят, тъй като трудно щяха да преминат незабелязано през свода от криви мъртви клони и листа. Може би съществата, които се криеха в клоните на дърветата, бяха по-опасни от змейовете. Ричард не знаеше нищо за тези същества и не беше сигурен, че иска да узнае. Установи, че сърцето му бие силно.
След около час долови звук, идващ откъм храсталака отпред вляво. Като от чупене на клони. Пусна коня си в лек галоп и се обърна да провери дали Калан и Зед го следват. Каквото и да беше това, то се движеше с тях. Нямаше как да му избягат. Пътят им щеше да бъде отрязан. Може би е Чейс, помисли си. А може би не беше, опроверга се само миг по-късно.
Накланяйки се напред на коня си, Ричард извади Меча на истината и пришпори коня в галоп. С увеличаването на скоростта напрежението в мускулите му също се усили. Не знаеше дали Калан и Зед го догонват, пък и всъщност изобщо не мислеше за това. Беше се концентрирал върху усилието да види нещо пред себе си в мрака, да улови с поглед съществото, което очакваше да се появи отпреде му. Гневът му излизаше от черупката си, заля го гореща вълна и желание. Стиснал челюсти, той летеше напред, готов да се бие на живот и смърт. Копитата на коня му заглушаваха другия шум, но Ричард знаеше, че съществото е там, че приближава.
След това различи черната фигура, открояваща се едва-едва на фона на дърветата. Тя стъпи на пътеката, излизайки от гората на около десетина ярда пред него. Той вдигна меча и се спусна към нея, представяйки си мислено какво ще направи. Фигурата зачака неподвижна.
В последния миг Ричард осъзна, че това е Чейс, замахнал да го спре с ръка, в която се очертаваше силуета на боздуган.
— Радвам се да видя, че си бдителен — каза граничният надзирател.
— Чейс! Изкара ми ангелите!
— И ти ме накара да се позамисля за момент. — Калан и Зед го настигнаха. — Следвайте ме, движете се близо един до друг. Ричард, застани отзад, не прибирай меча си.
Чейс обърна коня си и се спусна в галоп, останалите след него. Ричард не можеше да прецени дали зад тях има някой или не. Чейс не даде да се разбере дали ги очаква схватка, но му каза да не прибира меча си. Всички яздеха с наведени глави, предпазвайки се от ниски клони. Беше опасно да препускаш толкова бързо с кон по това време, но Чейс го знаеше.
Стигнаха до отклонение на пътя, първото за целия ден, и без никакво колебание граничният надзирател пое по десния ръкав, отдалечаващ се от границата. Не след дълго излязоха от гората, лунната светлина показа пред погледа им открита хълмиста местност. Скоро Чейс забави скоростта, оставяйки конете да преминат в ходом.
Ричард прибра меча в ножницата и се приближи до останалите.
— Ще ми обясниш ли какво беше всичко това?
Чейс втъкна боздугана обратно в колана си.
— Преследват ни същества от границата. Когато се появиха, за да те посрещнат, аз развалих апетита им. Някои се върнаха обратно. Останалите продължиха да ни следват от вътрешността на границата, където не мога да ги достигна. Ето защо не исках да бързате много. Нямаше как да ви настигна през гората, те щяха да избягат много пред мен и щяха да те хванат. Сега се отдалечихме от границата, защото ми се ще миризмата ни да не остава там през нощта. Твърде опасно е да се движим толкова близо до границата по това време. Ще пренощуваме на някой от онези хълмове. — Той погледна Ричард през рамо. — Между другото, защо се застояхте толкова на едно място? Нали ви казах да не спирате.
— Тревожех се за теб. Чух воя. Щях да се върна да ти помогна. Зед и Калан ме разубедиха. — Ричард си помисли, че Чейс ще се ядоса от това признание, но той не показа нищо подобно.