Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Бягството от мястото на изпитаното неудобство и познатото усещане за коня и неговия тропот намалиха напрежението в душата на Айла. След като се отпусна, тя усети с ръка особения, неравномерен звук от туптенето на сърцето на Ридаг и за момент се обезпокои. Запита се дали е постъпила разумно като го е взела със себе си, но после разбра, че пулсът му, макар и малко нарушен, не показва прекалено силно сърдечно натоварване.
Тя накара коня да забави темпото си и като направи широк кръг се насочи назад. Когато наближиха пистата за хвърлянето на копия минаха покрай двойка яребици, скрити във високата трева, все още не сменили пъстрата си лятна перушина с бели зимни пера. Конете ги подплашиха и те излетяха. Айла приготви прашката си по навик, после погледна надолу и видя, че Ридаг бе извадил два камъка от торбичката, която беше пред него. Тя ги взе и като управляваше Уини с бедрата си, свали едната от ниско летящите тлъсти птици на земята, а после и другата.
Спря Уини и, държейки Ридаг, се смъкна от гърба на кобилата. Постави го на земята и взе птиците, изви им вратовете и завърза пернатите им крака с няколко жилави стръка трева. Макар че можеха да летят бързо и на големи разстояния, тези птици никога не заминаваха на юг. Вместо това се покриваха с дебела бяла зимна перушина, която им служеше като маскировка и топлеше телата им през зимата, а краката им се превръщаха в снегоходки. Така те преживяваха студения сезон, като се хранеха със семена и клончета, а когато се разбушуваше снежна буря, издълбаваха малки пещери в снега, където се криеха докато отмине.
Айла отново качи Ридаг на гърба на Уини.
— Ще подържиш ли белите яребици? — посочи тя с ръка.
— Ще ми позволиш ли? — попита я той със знаци, като ръкомаханията му далеч не бяха единственият израз на искрената му радост. Никога не беше тичал бързо единствено заради удоволствието от скоростта за пръв път изпитваше това чувство. Никога не бе ловувал и не разбираше сложните чувства, породени от съчетаването на интелигентност и умение при преследването на онова, от което живееха той и неговия народ. Сега бе попаднал най-близо до всичко това едва ли друг път би се озовал в подобно положение.
Айла се усмихна, преметна яребиците на врата на коня пред Ридаг, после се обърна и тръгна към пистата за хвърляне на копия. Уини я последва. Айла не бързаше да се върне, все още беше разстроена, спомняйки си сърдития поглед на Джондалар. Защо се ядоса той така? Миг преди това и се бе усмихнал толкова доволен… когато всички се тълпяха около нея. Но когато Ранек… Тя се изчерви, спомняйки си черните очи, равния глас. „Другите! — помисли си тя, разтърсвайки глава, сякаш, за да сложи в ред мислите си. — Не ги разбирам тези Другите!“
Вятърът, който духаше откъм гърба и, запрати кичури коса в лицето и. Тя раздразнено ги отметна назад с ръка. Няколко пъти си беше мислила отново да силете косите си, както когато живееше сама в долината, но Джондалар я харесваше с разпусната коса, затова я бе оставила свободна. Понякога това и бе неприятно. После с леко раздразнение забеляза, че все още държи прашката в ръка, защото няма къде да я остави, липсваше и удобен ремък, под който да я пъхне. Нямаше възможност да носи дори торбата с церовете си с тези дрехи, но ги облече, защото Джондалар ги харесваше винаги я завързваше за ремъка, който придържаше робата и затворена.
Отново вдигна ръка, за да отметне косите от лицето си и тогава забеляза прашката. Спря се и като издърпа назад косата си, за да освободи очите си, завърза еластичната кожена прашка около главата си, подпъхна свободния и край, и се усмихна доволна от себе си. Така май стана добре. Косата и продължаваше да виси свободно на гърба и, но прашката не и позволяваше да влиза в очите и, а главата и изглеждаше добро място за носене на прашката. Повечето хора предположиха, че скокът, с който Айла прелетя на гърба на кобилата, както и бързият галон, съчетан с внезапния лов на бели яребици, са част от демонстрацията и по боравене с прашка. Тя предпочете да не ги разубеждава, но избягваше да поглежда към Джондалар и Ранек.
Джондалар разбра, че Айла е разстроена, когато тя се обърна и избяга, и беше сигурен, че вината е негова. Съжаляваше за това и мислено се укоряваше, но му беше трудно да се справи с непознатите за него смесени чувства и не знаеше как да и го каже. Ранек не съзнаваше дълбочината на объркаността на Айла. Разбираше, че е предизвикал някакво чувство у нея, и подозираше, че вероятно то е една от причините за смутеното и втурване към коня, но смяташе, че действията и са наивни и мили. Усещаше, че все повече го привлича и се питаше колко ли са силни чувствата и към едрия русокос мъж.