Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Повечето градове си имат кутии с обяви за недвижима собственост. Къщи за продан. Ние си имаме курви под наем. Както и да е, за случая Гейблър — заклани шоугърли! — въпреки сензацията историята им дяволски бързо се премести на задните страници.
— Хм.
— Понеже нямаха семейство, нямаше и кой да скърби особено, така мисля. И случаят просто избледня.
— Значи мога да прегледам досиетата, така ли? Морено няма да има нищо против?
Той сочи с щедър жест по посока на папките.
— Ваши са. Не че има кой знае какво в тях. Така де — минаха две седмици, докато съобщят за изчезването им.
— Господи!
— Ами какво да ви кажа, това е Вегас. Непрекъснато идват нови хора. Други си тръгват. — Почуква отново по папките. — Клара и Карла — казва и клати тъжно глава. — Дори след като съквартирантката им почнала да се чуди дали не им се е случило нещо, минава още една седмица преди да се появи доказателство за престъпление. Дотогава никой дори не ги търси. Просто хората се решили, че са отлетели за Ел Ей или за Мауи или просто са се прибрали вкъщи. Нещо подобно. Така де, не са имали други близки и никой не обърнал внимание, че ги няма. А междувременно следата е изстинала. Две седмици си е много време, в края на краищата.
— Доказателството… — казвам аз. — Говорите за… когато онзи планинар ги е намерил?
— Именно. Бедничкият. Наложи се да влезе в болница! Откараха го с хеликоптер. Само че той не ги е намерил.
— Не?
— Не точно. Не е намерил тях. Намерил само половината от Клара. Долната половина.
22.
Голдстайн е прав. След час и половина над папките не знам много повече за убийствата от онова, което бях научил от новините и статиите във вестниците.
Когато били видени за последно, близначките работели в топлесшоуто на „Синия папагал“. Шефът на персонала в Папагала, някой си Клей Ригинс, оставил три съобщения на гласовата им поща, с все по-растящо раздразнение в гласа… и след това се отказал. Съобщенията насочили полицията към вероятната дата, когато момичетата са изчезнали. Самият Ригинс не съобщил в полицията, защото решил, че просто са духнали от града или са си намерили по-добра работа в друго шоу. От разговора на Джери Олмстед с Ригинс: „Бяха еднояйчни близначки, нали се сещате? Не бяха кой знае колко секси, но понаучиха някой и друг номер с грима и задобряха в танците. Имаше хляб в тях, ако ме разбирате.“
Тами Ягода, двайсет и три годишна шоугърла в „Сандс“, е била съквартирантка на сестрите Гейблър. Именно тя съобщила за изчезването им. Не ги била виждала две седмици — и тази времева рамка съвпадала с датата на първото им неявяване в Папагала. Тами казала на полицията, че когато ги видяла за последен път, близначките си били добре. Работели в Папагала и вземали уроци по танци и правоговор. Тами тъкмо се била пренесла при новото си гадже Джейми, така че едва когато се върнала в апартамента да си вземе някакви дрехи, осъзнала, че нещо не е наред. Вонята от кофата за боклук я ударила в носа веднага щом отворила вратата. Рем и Ромул, двете сиамки на близначките, били полудели от глад. Ягода казала, че близначките обожавали котките си и никога не биха ги зарязали така. По това разбрала, че нещо не е наред.
И е била права.
Каньонът Ред Рок е популярен туристически обект на трийсетина километра от Вегас. Добре обозначено с табели панорамно шосе превежда посетителите през колорита на пустинята Мохаве. Драматични скални формации предоставят чудесен фон за местната фауна (дългороги овце, пустинни костенурки, дребни диви магарета) и флора (кактуси, дръвчета манзанита, иглолистното дърво на Джошуа, което не расте никъде другаде по света). По скалите има рисунки, дело на индианците паюти, датиращи поне отпреди хиляда години. Не само туристите обичат това място, а и местните. То е рай за вегаските планинари, любителите на екстремното колоездене и на катеренето по скали. Брошурите и картите се обръщат с апел към всички: „Не оставяйте следа.“
Джош Громелски, любител планинар, излязъл на самотен преход в един изолиран район зад Ледения каньон, попаднал на нещо повече от следа. Изкатерил се по стените на Ледения и вървял през терена отзад на път към далеч по-малкия Каньон на вълшебника. Катерейки се без обезопасителни въжета, той едва не се пребил, когато се издърпал след поредния захват и се озовал с лице на метър и половина от торса и краката на труп, разпознат по-късно като Клара Гейблър. Громелски имал GPS и клетъчен телефон в раницата на гърба си. Издържал колкото да съобщи за ужасната си находка, преди да свали катераческото си оборудване и да изпадне в шок.
Виждам защо. Снимките от местопрестъплението ти обръщат стомаха. Насилвам се да ги разгледам повторно, макар че и сам не знам защо. Като други подобни снимки, които съм виждал — куповете голи трупове на евреи, изсипвани в масови гробове, подутите от газ тела в Джоунстаун, талибанския боец на пътя при Тора Бора, панталоните му свалени и лост забит в ануса му — при всички тях усещането при първия поглед е незаличимо. Като други гледки, които съм виждал с очите си — клането в Косово, където видях бременна жена без глава, — просто няма нужда да ги поглеждаш втори път.