Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Когато се върна в спалнята, внасяха раклите й. Отново се огледа. Всичко тук бе предназначено очевидно за мъж.
— Не е възможно това да е моята стая — запротестира тя, обърната към Питър.
Икономът замига объркан.
— Разбира се, това е стаята на лорд Кемерън. Каза ми да ви доведа тук, лейди Кемерън.
— Но аз всъщност не съм… — Скай не продължи думите си. Явно не си струваше да спори с прислугата. Хората, които й носеха багажа, се усмихваха толкова мило и доброжелателно — всички те видимо бяха убедени, че новата им стопанка е щастлива. Разкриеше ли яда си, щяха да я помислят за луда. Битката бе между нея и лорд Кемерън, а не между нея и персонала. Тя се отправи със свити юмруци към Питър. — Къде е господарят ви?
— В момента има работа, милейди.
— Не ви питам дали има работа, Питър. Питам ви къде е!
— В кабинета си, милейди. Но… как да ви кажа, на ваше място не бих…
— Разбира се, че вие не бихте… — прекъсна го тя с мила усмивка, — но аз сигурно имам право да смутя покоя му. — Тя напусна решително спалнята, изтича по галерията на предците и след това надолу по стълбището. В залата тя блъсна една от вратите вляво и съзря някаква официална трапезария. Над перваза на камината висяха кръстосани мечове, а на персийски килим бе разположена маса, на която можеха да седнат поне двадесет души. Гербът на рода Кемерън украсяваше отсрещната стена, а през прозорците се разкриваше красива гледка към зелени хълмове.
Скай хлопна силно вратата и продължи нататък. Зад следващата врата се намираше стаята за музика с удобни кресла и орнаменти по тавана. Друг салон пък бе обзаведен в стил Луи XIV.
Откри лорд Кемерън зад първата врата от другата страна на залата. Той седеше зад грамадно бюро, а до него на земята имаше глобус. Безброй книги изпълваха стенната библиотека.
Смръщил чело, той вдигна поглед към нея. Не я покани да влезе. Заразглежда я изпитателно, а тя стоеше на прага и се чудеше какво да направи и какво да каже. Дали пък не беше по-добре, вместо да подплашва персонала, да се съгласява безпрекословно с всичко и след това, в удобен момент, да се промъкне в конюшнята, да възседне някой кон и да избяга в Уйлямсбърг.
— Имате да ми кажете нещо ли? — попита Питрок Кемерън. — Или сте дошли с едничката цел да ме погледате?
— Не, разбира се, че не.
— Ами, елате тук тогава.
Скай затвори колебливо вратата и седна в креслото пред бюрото.
— Наредили сте да ме настанят във вашата стая.
Той й се усмихна невинно.
— Така е, нали сте ми жена.
— Протестирам! Не съм ваша жена.
— По същата логика вие, мадам, можете да оспорите и съществуването на слънцето, само че то, въпреки всичко, ще продължи да си изгрява всеки Божи ден.
Тя ядосано тропна с юмрук по масата.
— Казахте, че баща ми ще бъде тук.
— Така е, очаквам го всеки момент. — Това си беше чиста истина и той, както и Скай, не разбираше защо Тио още не е пристигнал.
При тези думи очите й се смалиха.
— Ако той беше тук сега, вие нямаше да ме настанявате във вашата стая.
— Мадам, едно трябва да ви е ясно. Дори тук да бяха бащата на баща ви или дори бащата на бащата на вашия баща, аз пак щях да ви настаня в своята спалня. Защото сте моя съпруга!
— Но…
— На кораба аз все още щадях чувствата ви, милейди. Ситуацията бе малко деликатна. Сега обаче сме си у дома, здраво стъпили на земята, и нямам намерение да чакам повече.
Думите му очевидно трябваше да се приемат сериозно. Не успееше ли да избяга още същия следобед, по-късно едва ли щеше да й се удаде сгоден случай. Стомахът й се сви. Какво ли ще стори този човек, когато разбере, че не е недокосната? Дали няма да я пусне на свобода? Скай се боеше от гнева му, след като откриеше каква е истината. А и тя едва ли щеше да понесе някаква по-интимна близост — този мъж объркваше чувствата й.
— Не мога — отвърна тя, скочи от креслото и се заразхожда напред-назад.
— И кое е това, което не можете да направите?
Гореща болка прониза сърцето й, защото трябваше да предаде любовта си, любовта си към Сребърния сокол, който бе успял да разпали в нея неподозирани чувства — буйна страст и ефирна нежност.
— Не мога да бъда ваша съпруга, защото…
— Защото? — повтори Рок Кемерън.
Скай се обърна с гръб към него и приближи прозореца.
— Аз не съм такава, каквато изглеждам, защото той… той ме насили.
— Той ви е… какво? — Столът му се срути с трясък на пода. Рок се отправи бързо към Скай и я сграбчи за раменете. — Какво?
— Той е пират, знаете това, нали? Жесток разбойник…
— И той ви е изнасилил?
— Да! — Тя бутна неприязнено ръцете му от себе си и се облегна на ръба на масата.