Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
На съда заедно с другите придворни се явил и истинският Хюсеин Хуслия, багдадският мъдрец, освободен най-сетне от заточението си. Настрадин Ходжа му смигнал приятелски, багдадският мъдрец подскочил на възглавките и засъскал от ярост.
Съдът не траял дълго. Осъдили Настрадин Ходжа на смърт. Оставало да изберат начина на екзекуцията.
— О, велики господарю! — рекъл Арсланбег. — Мнението ми е, че този престъпник трябва да се набие на кол, за да завърши живота си в най-жестоки мъчения.
Настрадин Ходжа дори не мигнал; той стоял спокойно и се усмихвал, подложил лице на един слънчев лъч, който падал в залата през горния отворен прозорец.
— Не! — решително рекъл емирът. — Турският султан вече е турял на кол тоя богохулник, но той, изглежда, знае средство да понася безболезнено подобно наказание, иначе не би се измъкнал жив от ръцете на султана.
Бахтияр посъветвал да се отсече на Настрадин Ходжа главата.
— Наистина това е един от най-леките видове смърт — добавил той, — но затова пък е най-сигурният.
— Не! — рекъл емирът. — Багдадският халиф отсече главата му, но той все пак е жив.
Сановниците ставали поред, предлагали да се обеси Настрадин Ходжа, да му се одере кожата. Емирът отхвърлил всички тия свети, защото, наблюдавайки Настрадин Ходжа, не забелязал признаци на страх по лицето му, което в очите на емира било явно доказателство за недействеността на тези начини.
Придворните млъкнали смутени. Емирът взел да се гневи.
Тогава станал багдадският мъдрец. За първи път говорел той пред лицето на емира, затова старателно обмислил съвета си, та да се отличи с мъдростта си сред всички останали.
— О, велики повелителю на вселената! Ако този престъпник е излизал досега здрав и читав от всевъзможните наказания, не е ли това пряко свидетелство, че му помага нечиста сила, оня дух на тъмнината, чието име е непристойно да се назовава тук, пред лицето на емира?
При тия думи мъдрецът духнал през рамо, след него духнали всички останали освен Настрадин Ходжа.
— Като разсъди и претегли всичко, което се отнася до тоя престъпник — продължил мъдрецът, — нашият велик емир отхвърли предложените начини за умъртвяване на Настрадин Ходжа, защото се страхува, че нечистата сила може отново да помогне на престъпника да се изплъзне от справедливото наказание. Но съществува още един начин на наказание, на който споменатият престъпник Настрадин Ходжа нито веднъж не е бил подлаган, а именно — удавянето!
Багдадският мъдрец вдигнал високо глава и с тържествен израз на лицето изгледал присъствуващите. Настрадин Ходжа трепнал.
Емирът забелязал това движение. „Аха! Ето къде била неговата тайна!“
През това време Настрадин Ходжа мислел: „Много добре, че заприказваха за нечистата сила, значи надеждата още не е изгубена за мене!“
— Известно ми е от разкази и книги — продължил междувременно мъдрецът, — че в Бухара има свещено езеро, наречено езеро на шейха Ахмед. Ясно е, че нечистата сила не ще се осмели да се приближи до това езеро и затова трябва, о, повелителю, да потопите престъпника за дълго време до над главата в свещените води, след което той ще умре.
— Ето съвет на мъдрец, достоен за награда! — възкликнал емирът.
Настрадин Ходжа укорно рекъл на багдадския мъдрец:
— О, Хюсеин Хуслия, така ли се отнасях аз с тебе, когато беше в моя власт? Ето на, надявай се след това на хорската благодарност.
Било решено Настрадин Ходжа да бъде удавен след залез слънце пред целия народ в свещеното езеро на шейха Ахмед. А за да не избяга по пътя, решили да го закарат от двореца до езерото в кожен чувал и с този чувал да го удавят.
…Цял ден край езерото чукали секири: дърводелците издигали дъсчена площадка. Те знаели за какво е потрябвала на емира тази площадка, но какво можели да сторят, щом над всеки стоял по един стражар? Работели мълчаливо, с мрачни, ожесточени лица; след като свършили, отказали да получат оскъдното възнаграждение и си отишли, забили погледи в земята.
Дъсчената площадка и целият бряг наоколо били постлани с килими. Отсрещният бряг бил предназначен за народа.
Шпионите донасяли, че градът се вълнува. Затова Арсланбег докарал при езерото множество войска, поставил топове. От страх да не би по пътя народът да отвлече Настрадин Ходжа Арсланбег заповядал да приготвят четири чувала, натъпкани с парцали: тези лъжливи чували той възнамерявал да изпрати до езерото открито, по многолюдните улици, а чувала с Настрадин Ходжа — по най-глухите. Своята хитрост той разпрострял още по-далеч: при лъжливите чували турил по осем стражари, а при чувала с Настрадин Ходжа — само трима.