Кървава музика [Blood Music - bg]

Помни и деня, когато баща му отива на война, зачислен в армията на Патън, на която предстои да премине в ускорен марш Ардените и да пресече Рейн близо до Гобленц — шейсет и две мили за три дни… вижда всичко, което е видял с очите си баща му.

Тъмните улички на стария Париж, затъмнените прозорци…

Жена, надвесена над люлка с бебе…

Един мъж, който лови риба рано сутрин в захлупено от мъгла езеро…

Дете, ококорило очи към двора под него, където току що са заклали овен…

Мъж и жена, които запретват дългите си ризи и нагазват в река, алена като рубин…

Друг мъж, облечен с кожени дрехи и вдигнал завит ловджийски рог към небето, на гърба си има лък и кочан стрели…

Жена, която ражда в някакво мрачно, влажно и зле осветено място, под трепкащата светлина на газени фенери, наоколо изплашени лица…

Двама старци, които спорят за някакви глинени топки в кръг, начертан в пясъка…

„Това не са мои спомени. Аз не съм преживявал тези неща…“

Бернард напряга сили и изведнъж се откъсва от информационния поток. Той протяга двете си ръце към нажежените до червено кръгове над главата му — едновременно топли и привличащи. Откъде са се взели? Докосва ги и получава отговор в тялото си от няколкостотин клетки.

Тези спомени не са само от живота на един индивид.

„От кого, тогава?“

Паметта се съхранява в невроните — това е интерактивната памет, пренасяна чрез заряди и потенциали и разтоварвана в химическите складове на клетките, а по-нататък и на молекулно ниво. До интрони и индивидуални клетки. Симбиозните бактерии и трасфериращите вируси — които се срещат при всички живи същества, но са специфични за всяко едно — се имплантират с молекулната памет, разчетена от интроните. След това те напускат индивида, приближават друг индивид, „заразяват го“ и прехвърлят съхранената памет в соматичните клетки. После по обратен път съхранените спомени се изкачват до невронно ниво и активната памет.

„И по този начин се предават от поколение на поколение?“

През вековете.

„А интроните каква роля изпълняват?“

Те са като библиотеки за съхраняване и пренасяне на високо концентрирана информация.

Върджил Юлам не беше създал новите клетки от нищо. По-скоро той се бе натъкнал на нещо, вече открито от природата — на естествено съществуваща функция за съхраняване и предаване на информация, в случая — родовата памет. Само бе променил вече съществуващата система.

Той се озърна. Намираше се във Вселената на Мисълта, наоколо кръжаха странни и неясни силуети. За какво му е всичко това? Нима може да разбере този нов свят? По-глупав е, отколкото го смятат.

Ти си притеснен. Докосни ги.

Бернард се пресегна и докосна един от силуетите.

И почти незабавно се понесе назад, за да се реинтегрира с макроскопичния Бернард — назад през сумрачния тунел към топлината на лабораторията. И на стаята, която обитаваше. Тук вече беше нощ.

Лежеше в койката, почти не намираше сили да се помръдне.

Повече не сме в състояние да поддържаме телесната ти форма.