![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Той преминава покрай тълпа от обслужващи клетки, опашати информационни преносители и очакващи инструкции нооцити.
Всеки момент ще ме отведат при Великия Лунарий, помисля си той. Тази мисъл е придружена от беззвучен кикот и почти мигновено бива прехвърлена в запаметяващата област на купа, откъдето е записана от една обслужваща клетка, за да бъде отнесена в командния куп. Отговорът следва незабавно.
БЕРНАРД ни сравнява с едно ЧУДОВИЩЕ
„Ни най-малко. Аз съм чудовището тук. Всъщност, чудовищна е цялата тази ситуация.“
Все още не сме в състояние да схванем тънкостите на твоите мисли. Намираш ли достатъчна информацията, която ти предоставихме?
„Напълно. Признавам, че много неща ми направиха огромно впечатление.“
Малко странно, за един върховен команден куп, нали?
„Е, аз не съм Господ Бог.“
Не разбираме значението на ГОСПОД БОГ.
Командният куп беше далеч по-голям от нормален нооцитен куп. Бернард пресметна, че се състои от приблизително десет хиляди клетки и притежава пропорционално нараснал мисловен капацитет. В сравнение с него се чувстваше като умствено изостанало джудже, особено тук, където беше царството на нооцитите.
„Разполагате ли с достъп до моите спомени от книгите на Хърбърт Джордж Уелс?“
Пауза. Сетне: Да. Те са доста ярки, за спомени от нематериален характер.
„Одеве исках да кажа, че се чувствам като Кейвор от «Първите хора на луната». Преди да го отведат при Великия Лунарий.“
Сравнението може и да е подходящо, но ние не го разбираме напълно. Ние сме много различни, БЕРНАРД, много по-различни от представите ти за нематериалния опит, към които прибягваш.
„Така е, но подобно на Кейвор и аз имам хиляди въпроси. Може би няма да искате да отговорите на всичките.“
За да информираш твоите макроскопични ЧОВЕЦИ за всичко, което можем да правим и да откриете начин да ни спрете.
„Поддържате ли връзка с нооцитите в Северна Америка?“
Известно ни е, че съществуват и други, далеч по-могъщи съсредоточавания, при по-подходящи условия.
„И…?“
Никакъв отговор.
Сетне: Знаеш ли, че твоето „затворено пространство“ е изложено на опасност?
„Не. Каква опасност? Лабораторията ли имате пред вид?“
¤ЛАБОРАТОРИЯТА¤ е обкръжена от човеци с ¤неопределени йерархически взаимовръзки¤.
„Пак не разбирам.“
Те искат да я унищожат и вероятно всички нас.
„Откъде знаете това?“
В състояние сме да възприемаме радиопредавания на няколко различни езици. Можеш ли да спреш тези опити? Притежаваш ли ВЛИЯНИЕ във вашата йерархия?
Бернард потъна в размисъл над тази молба.
Разполагаме със записи на ПРЕДАВАНИЯТА.
„Нека ги чуя.“
Той усеща вкуса на флагелата, която пресреща посланика на командния куп и се връща с пакета от информация. Бернардовия куп го поглъща по познатия начин.
Ето че вече „слуша“ записите на предаванията. Не са с най-добро качество, а и по-голямата част е на немски, език, който трудно разбира. Но все пак схваща достатъчно за да си обясни защо напоследък Паулсен-Фукс изглежда все по-потиснат.
Сградата на „Фармек“ е обкръжена от лагер на протестиращи. Броят им надвишава половин милион, заели са цялото поле наоколо, включително и летището и непрестанно пристигат нови и нови с автобуси, коли, или пеша. Армията и полицията не смеят да ги разпръснат, настроенията както в Германия, така и в цяла Европа са доста агресивни.
„Нямам силата да ги спра. Истината е, че те искат да ме унищожат. И вас също“
Разбираме. Ти притежаваш далеч по-малко влияние в твоя свят, отколкото ние в нашия.
„Да, така е, признавам.“
Известно време от командния куп не пристигат нови съобщения.
Налага се да те прехвърлим обратно. Събитията назряват.
Той долавя незначителна промяна в гласа, докато флагелите го отдалечават от командния куп. Следвай. Той забелязва, че от командния куп се е отделила по-малка групичка купове. Те общуват с него и гласовете им му се струват странно познати, много по-лесно достъпни.
„Кои са моите водачи?“
Отговорът е химичен. Една от флагелите му донася идентификационна молекулна верига и той изведнъж разбира, че е насочван от четири купа първични Б-лимфоцити, най-ранната версия на нооцитите. Първичните Б-лимфоцити все още са на почит сред повечето командни купове, към тях се отнасят с голямо уважение, като към възрастни родители, макар да са ограничени във функционално отношение. Те са примитивни и в двете значения на тази дума, строежът им е значително по-опростен от този на последния модел нооцити и техните потомци.
Можеш да влезеш във ВСЕЛЕНАТА НА МИСЪЛТА.