Кървава музика [Blood Music - bg]

И ето, че сега той се чувстваше свободен от оковите на задължението да я забавлява и очарова, за първи път гледаше на нея като на приятел. Годеникът й, обясни тя, бил във флота, в някаква учебна база край Бруклин. Родителите й живееха на остров Стейтън в къщата, в която Хърман Мелвил прекарал едно лято.

Вятърът развяваше косите й без да ги разчорли — чудни, великолепни коси, които сигурно щяха да са особено приятни за галене. Разговаряха за какво ли не, бъбреха си сладко като стари познати, подхвърляха си шегички и се закачаха. Тя делеше апартамента си, с още две момичета. Пресякоха Голдън гейт за да хапнат в един морски ресторант на отсрещния бряг и там продължиха да сменят темите — говореха за съучениците от класа, за бъдещето, за това дали въобще човек трябва да се жени. И двамата одобриха храната, както и украсата на ресторанта — стените му бяха в рибарски мрежи, черупки и препарирани раци, имаше и стойки с аквариуми, из които щъкаха мънички декоративни рибки. Нито за миг Михаел не се почувства млад, неопитен или несръчен.

При други обстоятелства, мислеше си той докато се връщаха обратно по моста, сигурно щях да се влюбя до уши в нея. И само няколко години по-късно щяхме да се оженим. Тя е направо страхотна — а ето, че не си мърдам пръста за да я спечеля.

Сигурен бе, че ако прояви нужната настойчивост, тя ще се съгласи да дойде в апартамента му за да се любят. Но не го направи — макар ужасно да му се искаше да не бъде повече девственик. Дума не обели за това. Всичко бе твърде хубаво.

Най-сетне спряха пред старата къща, където тя живееше и продължиха да разговарят и да се смеят — държаха се за ръцете и се гледаха в очите като стари любовници.

— Знаеш ли — поде тихо той, — има моменти когато…

— Благодаря ти — прекъсна го тя. — Ти беше наистина чудесен. Друг на твое място щеше…

— Да. Такъв съм си. — Той се ухили. Безобиден.

— О, не. Не исках да го кажа. Въобще не си безобиден.

Ето го повратният момент. Кръстопътят, на който все още би могъл да избира посоката. Той погледна крадешком тялото й, младо и податливо. Знаеше, че само да поиска и тя ще дойде с него.

— Ти си романтик, нали? — попита го тя.

— Има нещо такова.

— И аз също. Романтиците са най-големите глупаци на света.

Той почувства топлина, заливаща бузите и врата му.

— Обичам жените — произнесе замечтано. — Обичам начина по който се движат и говорят. Те ме омагьосват. — Вече знаеше накъде е поел, по-късно сигурно щеше да съжалява за излишните си откровения, но сега просто го изискаше мигът. — Според мен, жената трябва да е като светиня за мъжа. Не на пиедестал, но нещо от рода. Тя е твърде красива за думите, които я описват. Да бъдеш обичан от жена, това е… това е неописуемо.

Оливия погледна през предното стъкло, а на устните й трепкаше усмивка. После сведе очи към елегантната си чанта и приглади късата си поличка.