Кървава музика [Blood Music - bg]

Изведнъж сградите наоколо взеха да се рушат. Всички деца замръзнаха и се загледаха уплашено в мъжагите с грамадни чукове, които разбиваха стените им. Сюзи се обърна, за да види каква е реакцията на приятелите й и установи, че те са пораснали, не, остарели са и бавно се отдалечават от нея, като й махат с ръка да ги последва. Тя заплака. Обувките й бяха залепнали за паважа и не можеше да ги помръдне. Когато и последната сграда рухна, наоколо се ширна безкрайна равнина, стърчаха само тухлените шахти на оточните канали и тръбите на изтръгнатите тоалетни.

— Предстоят нови промени, Сюзи — произнесе някой зад нея.

Тя се обърна. Беше Кери, смути се, тъй като бе съвсем гол.

— Боже, не ти ли е студено? — бе всичко, което й хрумна. — Не, няма значение — нали си призрак.

— Добре, да речем — засмя се той. — Искахме само да те предупредим. Идват големи промени, та ни се щеше още веднъж да ти дадем право на избор.

— Сега вече не сънувам, така ли?

— Нее. — Той поклати глава. — Ние сме в одеалото. Можеш да разговаряш с нас дори след като се събудиш. Стига да искаш.

— В одеалото… всички? Мама, Кени и Хауърд?

— И още много други. Тук е и баща ти — ако пожелаеш, ще го извикам. Той е нашият подарък за теб. Всеки даде по нещо от себе си, за да го създадем. Е, не се безпокой, не изгубихме нищо — само от мен колко копия има!

— Нищо не разбирам, Кери.

— Ще се справиш. Ти си мъжко момиче.

Двамата бяха обвити в мъгла, виждаше се само яркосиньото небе над тях и далечния, мержелеещ хоризонт. Кери огледа пейзажа и кимна със задоволство.

— Художниците го направиха. Толкова са много — и те и учените, че взех да ги бъркам. Но вече реших — скоро и аз ще бъда един от тях. Оставиха ни да помислим. За нас това е голяма чест, Сюзи. Те знаят, че ние сме ги създали и се стараят да ни бъде добре. Знаеш ли, там отзад — той махна с ръка към тъмната част на хоризонта, — можехме да си живеем заедно, както преди. Има едно място, където всички мислят. Съвсем като истинския свят е, казвам ти. Можеш да го направиш така, както е било, или както смяташ, че ще бъде. Каквото си пожелаеш.

— Няма да дойда при вас, Кери.

— Зная. Не съм си помислял другояче. Аз самият нямах избор, но се съжалявам. Нищо подобно не бих могъл да постигна в предишния си живот.

— И ти си зомби, значи.

— Аз съм призрак. — Той й се усмихна. — Както и да е, ако искаш да си приказваме, ще оставя част от мен край теб. Останалото ще ми трябва за промяната.

— Промяната… всичко ще се върне както преди, така ли?

Той поклати глава.

— Никога няма да е същото. Виж… не искам да се плашиш, но скоро ще последва още една промяна. И още…

Сюзи огледа голото му тяло.

— Да не си решил да ме изкушаваш? — пошегува се тя.

— И през ум не ми е минавало. Знаеш ли, взех да забравям за тези неща. Приеми, че съм искал да изглеждам естествено. Слушай, защо не помислиш пак?