Кървава музика [Blood Music - bg]

Сервираха й за трети път — все неща, които харесва. Нали обещаха да се грижат за нея. Чувстваше се като рядък екземпляр в зоологическа градина.

Накрая се предаде, седна на земята и започна да се храни. Когато свърши взе чашата с кафе в шепите си, отпи и вдигна яката си. Неусетно беше захладняло. Беше оставила дебелото си пухено яке в Световния Търговски център и през изминалите две седмици не беше се сещала за него. Дори нощите бяха топли и приятни.

На напоследък всичко наоколо отново започна да се променя. Все още не можеше да определи по какъв начин, но бе съвсем сигурна.

Честно казано най-непоносима от всичко се оказа скуката. Доста бързо й омръзнаха безцелните скитосвания из някогашния Манхатън, сега все по-непроходима джунгла от огромни канални тръби, източващи зеленикава течност от реката към вътрешността на острова; с полюшващи се, грамадни листа, стърчащи направо от земята; хвърчащи из въздуха дръвчета и сребристо-стъклени могили, подаващи се тук и там — нито едно от тези неща не бе в състояние да задържи вниманието й за повече от пет минути. Те не значеха нищо за нея. Не желаеше да разбере за какво служат.

Може и да бяха невероятни, но по-важното бе, че не са човешки, а това бе всичко, от което се нуждаеше.

Интересуваха я хората, това което мислят и правят, какво изпитват към нея и тя към тях.

„Мразя ви“ — заяви тя на цилиндъра, докато поставяше чашата в подноса. Цилиндърът погълна всичко и бавно изчезна от погледа й. — Всичките! — допълни тя към близките стени. Затършува пипнешком наоколо и вдигна прожектора и транзистора. Скоро щеше да се стъмни, налагаше се да си потърси някое удобно местенце, където да прекара нощта. и да послуша радио в продължение на няколко минути преди заспиване. Батериите съвсем бяха отслабнали, въпреки че ги щадеше. Пресече вдлъбнатината между близките хълмове, обрасли с червеникави листа, изкачи следващия хълм и се огледа. Отсамната му страна бе засята с островърхи кристалоподобни стебла, напоследък се срещаха все по-често и тя бе престанала да ги забелязва. Спусна се надолу към плитката долина, прорязана от единична дебела колкото ръката й зеленикава тръба. Тръбата изчезваше в един трап на другия край на долината. Прекоси и нея, спря на края на трапа и погледна вътре. Видя й се подходящ, коленичи, смъкна се долу и се намести под тръбата. Тук бе топло и уютно.

Небето на запад сияеше в пурпурни отблясъци. Залезът бе оранжевочервеникав, небето никога не бе изглеждало толкова наелектризирано.

Тя включи транзистора и пъхна миниатюрната слушалка в ухото си. Пускаше го съвсем тихичко за да пести батериите. Почти веднага улови британската късовълнова станция, която следеше. Верен приятел в тези самотни времена. Завъртя лекичко настройката и се нагласи удобно под тръбата.

„… размирици в Германия, съсредоточени около един изследователски център на «Фармек», където беше приютен доктор Михаел Бернард, предполагаемият преносител на заразата от Северна Америка. Напрежението продължава да расте, още повече, че в Европа засега не са забелязани признаци за поява на епидемия. Русия е затворила границите си и…“ — сигналът взе да заглъхва и тя завъртя настройката.