Кървава музика [Blood Music - bg]

Нито един от командните купове — тези на изследователите — повече не отговаряше на допитванията му.

Какво ли се е случило с паметта на всички зли и лоши хора в Северна Америка? Нима и нея са запазили нооцитите? Какво означава да си лош — ракова клетка в обществото, опасна и непредсказуема, слабото звено във всяка верига. Не, не ставаше дума за обикновените убийци, имаше пред вид политиците, онези заслепени от алчност субекти, готови да потъпчат всичко заради собствените си интереси. Какво е станало с тези хора и с милионите неудачници, които най-често ставаха техни неволни жертви?

Дали всички са равни в оня, другия свят, или нооцитите бяха извършили нужните корекции? Може би просто са ги изтрили, подобно на ненужните файлове в компютъра… или са ги променили? Подобрили?

Ако нооцитите са си позволили да раздават правосъдие и да променят всичко, което не им се нрави, тогава къде минаваше водоразделът, къде бе границата, отвъд която започваха да действат? Откъде да е сигурен, че всички оттатък не са били подложени на корекция в една, или друга насока? Включително до най-дребните общочовешки недостатъци. Какво пък, може би тези изменения следват от само себе си за всички обитатели във Вселената на Мисълта. В края на краищата нооцитите са боговете, които се разпореждат там — добри, или лоши, това е тяхно право.

Ето и друг въпрос — как ще постъпят нооцитите с онези от хората, които не са в състояние да понесат промяната, или са загинали още в началото на собствената си асимилация, без да оставят почти никакви спомени? Като Върджил. И те ли куцукат като инвалиди из просторите на Вселената?

Съществува ли политически живот, социално общуване в ноосферата? Хората имат ли равен глас с нооцитите? Сигурно имат — след като самите те се превърнат в нооцити — но дали първоначалните нооцити не образуват нещо като управляваща каста?

Дали има конфликти, революции? Или там цари абсолютен покой, също като в гроба, заради унищоженото — изтритото — желание за съпротивляване. Свободната воля никога не се е погаждала с безкомпромисното управление. Такова ли е управлението в ноосферата, където никой няма право да бъде несъгласен?

Не, не смяташе.

Но можеше ли да е сигурен?

Дали наистина те уважаваха и почитаха хората — своите доскорошни господари и създатели, или просто ги изсмукваха в своя свят, сдъвкваха ги, смилаха информацията, от която се нуждаят, а останалото захвърляха на бунището на ентропията, където да бъде забравено, да умре?

Бернард, усещаш ли страха от Голямата промяна? От съвършено различното — възвишено, или пъклено — противопоставено на трудното и често не по-малко пъклено настояще?

Съмняваше се Върджил някога да се е замислял за тези неща. Може и да не е имал достатъчно време, пък и той не изглеждаше от хората, склонни към философски размишления. Брилянтен откривател и създател, но иначе слаб по преценяване на последствията.