Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
Азиза заплака в ръцете на Мариам.
На другия ден Кабул бе залят от камиони. По улиците на Хаир-хана, Шар-е нау, Картех-парван, Уазир Акбар хан и Таймани сновяха червени камиони „Тойота“. В каросериите им седяха въоръжени мъже с черни тюрбани. От тонколоните на всеки камион гърмеше съобщение, най-напред на фарси, а после и на пущу. Същото съобщение звучеше и от високоговорители на джамиите, и по радиото, известно сега като „Гласът на шариата“. Съобщението беше написано и на листовки, разпръснати по улиците.
— Нашата родина вече се казва Ислямско емирство Афганистан. Това са законите, които ще въведем, и вие ще ги изпълнявате:
Всички граждани трябва да се молят по пет пъти на ден. Ако е време за молитва, а вие вършите нещо друго, се наказвате с бой.
Всички мъже да си пуснат брада. Тя трябва да е дълга поне колкото свит юмрук. В противен случай се наказвате с бой.
Всички момчета да носят тюрбани. От първи до шести клас — черни тюрбани, а в по-горните класове — бели. Всички момчета да се обличат според ислямските обичаи. Копчетата на ризите да са закопчани.
Забранява се пеенето.
Забраняват се танците.
Забраняват се играта на карти и шах, комарът и пускането на хвърчила.
Забраняват се писането на книги, гледането на филми и рисуването на картини.
Ако отглеждате папагали, се наказвате с бой. Птиците ще бъдат убити.
Ако откраднете, ръката ви ще бъде отрязана до китката. Ако отново откраднете, ще ви бъде отрязан крак.
Ако не сте мюсюлманин, не се молете в присъствие на мюсюлмани. В противен случай се наказвате с бой и затвор. Ако ви заловят, че се опитвате да обърнете в своята вяра мюсюлманин, наказанието е екзекуция.
На вниманието на жените:
Ще си стоите през цялото време вкъщи. Не е редно жена да скита по улиците. Ако излизате, трябва да ви придружава мъж, който е ваш роднина. Ако ви заловят сами на улицата, ще бъдете наказани с бой и отведени вкъщи.
Няма да показвате при никакви обстоятелства лицето си. Извън дома си ще носите бурка. При неподчинение наказанието е жесток побой.
Забранява се козметиката.
Забранява се носенето на украшения.
Няма да говорите, ако не ви питат.
Няма да поглеждате мъж в очите.
Няма да се смеете на обществено място. В противен случай ще бъдете наказани с бой.
Няма да си лакирате ноктите. В противен случай ще загубите пръст.
Забранява се на момичетата да ходят на училище. Всички училища за момичета ще бъдат незабавно затворени.
Забранява се на жените да работят.
Ако ви хванат в прелюбодеяние, ще бъдете пребити с камъни.
— Слушайте. Слушайте добре. Аллах-у-акбар.
Рашид спря радиото. Седяха на пода на дневната и вечеряха. Беше изминала седмица, откакто бяха видели труповете на братята Наджибула да висят на въже.
— Не могат да накарат половината население да си седи вкъщи и да не прави нищо — каза Лайла.
— Защо не? — попита Рашид.
Мариам се съгласи с него. Защото всъщност той беше правил точно това с тях двете и Лайла го беше изпитала на свой гръб.
— Това не е някакво си село, а Кабул. Жените тук работеха като юристки и лекарки, участваха в правителството…
Рашид се ухили.
— Чуйте я нахаканата дъщеря на университетския възпитаник, който четеше поезия. Колко градско, колко таджикско звучи. Мислиш, че талибаните въвеждат някакъв краен нов ред? Живяла ли си някога извън прекрасната си малка черупка в Кабул, цвете мое? Да си си направила някога труда да посетиш истинския Афганистан, на юг, на изток, племената по границата с Пакистан, а? Не? Но аз да. И мога да ти кажа, че има много места в тази страна, където хората винаги са живели така или във всеки случай много близо до това. Не че има как да го знаеш.
— Отказвам да го повярвам — отсече Лайла. — Те не говорят сериозно.
— Това, което талибаните направиха с Наджибула, ми се вижда сериозно — каза Рашид. — Не си ли съгласна?
— Той беше комунист! Беше началник на тайната полиция.
Рашид се разсмя.
Мариам чу отговора в този негов смях — че в очите на талибаните да си комунист и главатар на ХАД, полицията, от която всички се бояха, е съвсем малко по-долно от това да си жена.
38
Лайла се радваше, че баби не бе доживял да види как талибаните завзеха властта. Това би го съсипало.
Мъже с кирки се тълпяха в полуразрушения музей на Кабул и разбиваха на парчета статуи от предислямската епоха — онези, които не бяха задигнати от муджахидините. Университетът беше затворен. Картините бяха свалени от стените и нарязани с бръсначи. Телевизорите бяха разбити с ритници. С изключение на Корана книгите се изгаряха на клади, а книжарниците пустееха заключени. Стиховете на Халили, Паджуак, Ансари, Фердоуси, Ашраги, Бейтааб, Хафез, Джами, Незами, Руми, Хайям, Бидел и много други поети се превърнаха в пепел и дим.