Хиляда сияйни слънца

— Щяхме да идем да живеем при чичо ми — каза Лайла. — Това е истината.

Полицаят кимна.

— Жената в коридора майка ви ли е?

— Да.

— Има хератски акцент. А вие не.

— Отрасла е в Херат. Аз съм родена тук, в Кабул.

— Разбира се. И сте останали вдовица? Така сте казали. Моите съболезнования. А този ваш чичо къде живее?

— В Пешавар.

— Да, така сте казали. — Той наплюнчи върха на молива си и го вдигна над един празен лист. — Къде обаче в Пешавар? В кой квартал, моля? Име на улицата, номер на къщата.

Лайла се опита да овладее надигащата се в гърдите й паника. Каза му името на единствената улица, която знаеше в Пешавар — беше чула да я споменават веднъж на празненството на мами, когато муджахидините за пръв път стъпиха в Кабул — Джамруд Роуд.

— О, да. Същата, на която е хотел „Пърл Континентал“. Той трябва да го е споменал.

Лайла се вкопчи в тази възможност и потвърди, че наистина е така.

— Точно тази улица, да.

— Само че хотелът е на Хибер Роуд.

Лайла чу Азиза да плаче в коридора.

— Дъщеря ми е уплашена. Мога ли да я взема, братко?

— Предпочитам „офицер“. А и скоро ще сте с нея. Имате ли телефонния номер на този чичо?

— Имам го. Имах го. Аз… — Дори скрита зад бурка, Лайла усещаше пронизителния му поглед. — Толкова съм объркана, май съм го забравила.

Той изсумтя. Попита я за името на чичото, за името на жена му. Колко деца имат. Как се казват. Къде работи чичото. Колко годишен е. Въпросите му я объркаха напълно.

Полицаят остави молива, преплете пръсти и се наклони, както правят родителите, когато искат да кажат нещо на едва проходило дете.

— Нали си давате сметка, хамшира, че е престъпление жена да бяга от къщи? Много такива сме видели. Тръгнали сами жени, които твърдят, че мъжете им са умрели. Понякога казват истината, но повечето пъти лъжат. Можете да влезете в затвора за бягство от къщи. Давате си сметка, надявам се. Нали?

— Пуснете ни, офицер… — Тя прочете името му на табелката на ревера. — Офицер Рахман. Проявете състрадание. Какво ви струва да пуснете някакви си две жени? Каква вреда може да причини това някому? Ние не сме престъпнички.

— Не мога.

— Моля ви, моля ви.

— Става дума за закона, хамшира — каза тържествено и важно Рахман. — Моя отговорност е, разбирате ли, да поддържам реда.

Въпреки обърканото положение, в което се намираше, Лайла почти се разсмя. Порази я това, че се позова на реда на фона на онова, което фракциите на муджахидините вършеха — убийствата, изтезанията, плячкосването, изнасилванията, екзекуциите, взривовете, десетките хиляди ракети, които бяха изстреляли едни срещу други, без да ги е грижа, че могат да пострадат невинни хора. Редът. Но си прехапа езика.

— Ако ни върнете вкъщи — изрече бавно тя, — не ми се мисли какво ще направи той с нас.

Видя какво усилие му струваше да не отвърне поглед.

— Какво прави един мъж в дома си, си е негова работа.

— Ами законът, офицер Рахман? — Очите й се наляха със сълзи на ярост. — Ще бъдете ли там, за да поддържате реда?