Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
— Съгласно политиката ние не се месим в личните семейни работи, хамшира.
— Разбира се, че не се месите. Щом това е в полза на мъжа. И не е ли това „лична семейна работа“, както казахте? Не е ли?
Той се отдръпна от бюрото, стана и си изпъна сакото.
— Смятам, че този разговор е приключен. Трябва да кажа, хамшира, че много си утежнихте положението. Наистина много. А сега изчакайте вън. Ще разменя няколко думи с вашата… която и да е тя.
Лайла запротестира, после закрещя и той трябваше да извика на помощ още двама души, за да я извлекат от кабинета му.
Разпитът на Мариам трая само няколко минути. Когато излезе, тя изглеждаше потресена.
— Задаваше ми толкова много въпроси — каза. — Съжалявам, Лайла джо. Не съм умна като теб. Задаваше ми толкова много въпроси! Не знаех отговорите. Съжалявам.
— Не си виновна ти, Мариам — рече уморено Лайла. — А аз. Аз съм виновна. За всичко.
Минаваше шест, когато полицейската кола спря пред къщата. Накараха Лайла и Мариам да изчакат на задната седалка и оставиха един въоръжен муджахидин на предната да ги пази. Шофьорът слезе от колата, почука на вратата и поговори с Рашид. Пак той им направи знак да дойдат.
— Дано сте добре дошли — каза мъжът на предната седалка и запали цигара.
— Ти! — викна той на Мариам. — Ти чакай тук. Тя седна кротко на дивана.
— Вие двете, горе!
Рашид сграбчи Лайла за лакътя и я повлече по стълбата. Все още беше с обувките, с които ходеше на работа — не си беше обул джапанките, не си беше свалил часовника, дори не си беше съблякъл палтото. Лайла си представи как преди час или преди минути е нахълтвал от стая в стая, тряскал е вратите, невярващ на очите си, и е псувал като обезумял.
В коридора горе Лайла се обърна към него и каза:
— Тя не искаше да го прави. Аз я накарах. Тя не искаше да тръгва…
Не видя връхлитащия юмрук. В един момент говореше, а в следващия беше на четири крака с широко отворени очи и пламнало лице. Все едно летящо гюле я беше блъснало в слънчевия сплит. Осъзна, че е изтървала Азиза, която пищеше. Опита се да си поеме дъх и да каже нещо, но издаде само задавени хрипове. От устата й потече лига.
После я повлече за косата. Видя как грабна Азиза, видя как сандалите й паднаха, видя ритащите тънки крачка. Той изтръгна цял кичур от косата й и Лайла се просълзи от болка. Видя как кракът му отваря с ритник вратата на Мариам, как Азиза полита и тупва на леглото. Той пусна косата й и заби носа на обувката си в лявото й бедро. Тя зави от болка, а той затръшна вратата след себе си. В ключалката изтрака ключ.
Азиза продължаваше да пищи. Лайла лежеше на кълбо върху пода и дишаше тежко. Вдигна се на ръце и долази до леглото. Протегна се към детето си.
Побоят долу започна. Звуците, които Лайла чуваше, бяха глухи и равномерни. Нямаше ругатни, писъци, молби, скимтене, а само ритмично нанасяне и понасяне на удари, онова повтарящо се бух, бух от нещо твърдо, биещо по плът, тъп звук от блъскане в стена, раздиране на дреха. На моменти Лайла чуваше тичащи стъпки, безмълвна гонитба, преобръщане на мебели, звънтене на стъкло, а после пак онова бух, бух.
Лайла взе Азиза на ръце и нещо топло намокри отпред бурката й, когато детето се напишка.
Долу тичането и гонитбата най-сетне спряха. Сега звукът беше като от начукване на телешки бут с дървена бухалка.
Лайла люля Азиза, докато звукът утихна и когато чу външната врата да се отваря, а после да се затръшва, пусна детето на пода и надникна през прозореца. Видя Рашид да стиска Мариам за врата и да я води през двора. Мариам беше боса и превита на две. Имаше кръв по ръцете му, кръв по лицето й, по косата, по врата, надолу по гърба й. Ризата й беше раздрана отпред.
— Съжалявам, Мариам — изкрещя Лайла в стъклото.
Видя го как я бутна в бараката за инструменти. Влезе и той и излезе с чук и няколко дълги дъски. Затвори вратата и щракна катинара. Провери дали е заключен, а после заобиколи зад бараката и взе стълбата.
След няколко минути лицето му беше на прозореца на Лайла с пирони в ъглите на устата. Косата му беше разчорлена. На челото му имаше кървава драскотина. Щом го видя, Азиза писна и зарови лице под мишницата на Лайла.
Рашид започна да заковава дъските напряко на прозореца.
Тъмнината беше плътна, непрогледна и постоянна, без нюанси и прозирни слоеве. Рашид беше запълнил с нещо пролуките между дъските, беше поставил голям и непоклатим предмет пред вратата, така че под нея не проникваше никаква светлина. Беше напъхал нещо в ключалката.
Лайла откри, че не може да определи с очи потока на времето, затова го правеше със здравото си ухо. Азанът и кукуригащите петли показваха, че е сутрин. Тракането на чинии долу в кухнята и радиото означаваха вечер.