100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Декарт вярва в научните изследвания и е убеден, че от приложението им в практиката обществото само ще спечели. Той смята, че учените трябва да избягват мъгляви понятия и да се опитват да представят света в математически уравнения. Всичко това звучи много съвременно. Но Декарт, макар лично да е извършвал наблюдения, не е наблягал истински на огромното значение на експеримента в науката.
Прочутият британски философ Франсиз Бейкън говори за необходимостта от научни изследвания и за ползата от тях няколко години преди Декарт. Прословутата мисъл на Декарт „Дишам, следователно съществувам“ също не е оригинална: тя е изразена преди повече от 1200 години, вярно, с други думи, от Свети Августин. Също така Декартовото „доказателство“ за съществуването на Бог е само разновидност на антологичния аргумент, изложен за първи път от Свети Анселм (1033–1109).
В 1641 г. Декарт издава друга прочута книга — „Съзерцания“. Неговите „Начала на философията“ излизат в 1644 г. И двете са написани първоначално на латински, но в 1647 г. се появяват в превод на френски.
Въпреки че Декарт е изискан автор с очарователен стил, тонът на произведенията му е изненадващо старомоден. Той често звучи (вероятно поради рационалистичния си подход) като средновековен схоластик. За разлика от Франсиз Бейкън, роден трийсет и пет години преди Декарт, който звучи съвсем съвременно.
Както се вижда от произведенията му, Декарт твърдо вярва в Бога. Той се смята за добър католик, но църковните власти не одобряват неговите възгледи и трудовете му са включени в католически списък на забранени книги. Дори в протестантска Холандия (по онова време най-толерантната страна в Европа) Декарт е обвиняван в атеизъм и има главоболия с властите.
В 1649 г. Декарт приема щедрото предложение на шведската кралица Кристина да се пресели в Стокхолм и да стане неин частен учител. Декарт обичал топлите стаи и предпочитал да става късно. И стигнал до отчаяние, когато разбрал, че кралицата иска уроците й да започват в пет часа сутринта! Уплашва се, че студените утрини ще го погубят, както и става: не след дълго хваща пневмония и през февруари 1650 г. умира — само четири месеца след пристигането си в Швеция.
Декарт не се е женил. Имал е обаче една дъщеря, която за жалост умира млада.
Много от съвременниците на Декарт критикуват неговата философия отчасти защото намират, че тя се отличава със заобиколен начин на мислене. Някои по-късни философи сочат много недостатъци в системата му, а и днес малцина са онези, които биха я подкрепили изцяло. Ала значението на един философ не зависи единствено от точността на неговата система: по-важно е дали идеите му — или по-скоро идеите, които хората извличат от неговите произведения — имат широко въздействие. На тази основа едва ли може да има съмнение, че Декарт е важна фигура.
Поне пет от Декартовите идеи оказват силно въздействие върху европейската мисъл: а) механичният му възглед за Вселената; б) положителното му отношение към научните изследвания; в) важното значение на математиката в науката; г) идеята към всичко да се подхожда с неверие; д) вниманието, което философът отделя на епистемологията.
Като оценяваме цялостното значение на Декарт, не можем да не се съобразим с внушителните му научни постижения и по-конкретно с откриването на аналитичната геометрия. Именно това ни убеди да го поставим доста по-високо от изтъкнати философи като Волтер, Русо и Франсиз Бейкън.
50. МИКЕЛАНДЖЕЛО
1475 — 1564
Великият ренесансов художник Микеланджело Буонароти е бележита личност в историята на изобразителното изкуство. Блестящ живописец, скулптор и архитект, той оставя след себе си шедьоври, които векове наред правят незаличимо впечатление на зрителите. Неговите творби оказват дълбоко въздействие върху по-нататъшното развитие на европейската живопис и скулптура.
Микеланджело е роден в 1475 г. в италианското градче Капрезе, на около 65 километра от Флоренция. Талантът му се проявява в ранна възраст и на тринайсет години той вече е чирак на прочутия художник Гирландайо във Флоренция. Лоренцо Великолепни, управникът на града и покровител на Микеланджело, го взема да живее в двореца на Медичите почти като член на семейството, когато художникът е петнайсетгодишен. Микеланджеловият огромен талант винаги бие на очи, тъй че папи и светски управници често му възлагат поръчки. Въпреки че живее на различни места, художникът прекарва по-голямата част от живота си във Флоренция и Рим. Умира в Рим в 1564 г., малко преди осемдесет и деветия си рожден ден. До края на живота си остава ерген.