Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Нима? — Онодера насила се усмихна. Цялото лице го болеше, очите му бяха подпухнали. — Аз не мога ли да остарея?
— Ела с мен у дома — каза Юуки. — Моля те, искам спокойно да си поговорим. Сега съм в Сугамо, къщата ми в Готанда изгоря, стаята е тясна, но все пак заповядай. Ако си по-добре, разкажи ми накратко какво се случи с тебе.
Онодера се поколеба. Юуки го погледна като обидено момиче и промърмори:
— Аз ще бъда на „Вадацуми–2“. Също напускам фирмата.
— Какво? — спря поразен Онодера. — Ти вече си подал заявление за напускане?
— Утре ще го подам. Вече реших. Кой би могъл да се справи с „Вадацуми“ освен нас двамата? Единият ще остане на спомагателния кораб да поддържа връзката, а другият ще се потопява…
— Благодаря! — отговори Онодера. Без повече да се колебае, веднага реши, че групата на „Програма Д–1“ може да се увеличи с още един човек. Нали трябва и „Кермадек“ да влезе в действие. А на Юуки може да се разчита.
— Значи си съгласен! — Юуки срамежливо си отдръпна ръката, която Онодера неволно стисна, и изведнъж приветливо се усмихна.
— Отново ще работим заедно!
— Ела утре в Управлението на Силите за самоотбрана — каза Онодера, като отново стисна Юуки за ръката. — Без да споменаваш моето име, потърси майор Яги, той ще бъде в течение на нещата.
— Силите за самоотбрана? — Юуки стана малко подозрителен. — Какво отношение имаш ти към това учреждение?
— Да отидем у вас — предложи Онодера, като тръгна пръв. — Искам да се видя и с твоята оку-сан19, отдавна не съм я виждал.
— Да, между другото — започна Юуки, като се стремеше да го догони. — Познаваш ли някоя си Рейко-сан? Вече няколко пъти идва да те търси във фирмата, питаше за тебе.
„Рейко“? — Онодера не можа да си спомни веднага коя е тя. Но постепенно в паметта му изплуваха тъмния асансьор, тесния пясъчен плаж, белотата на зъбите й, когато се усмихваше, горещото тяло… И накрая цялото момиче в мокър бански костюм… Нощта в Хаяма. Забавлението. Елитната младеж и как той се чувствуваше съвършено чужд там… Колко далече остана тази нощ! Струваше му се, че всичко това е било в някакъв друг живот. И нощта, и момичето… Дали е оцеляла къщата на Рейко в Хаяма? Районът Конан почти не беше пострадал от цунами, но…
— Какви отношения имаш с нея? — попита Юуки. — Тя и завчера идва във временното помещение на нашата фирма. Интересуваше се дали има някаква вест от тебе.
— Завчера? — кой знае защо изплашено попита Онодера и в този миг пред очите му се изправи лицето на Рейко, с нежни, но контрастни черти. Той почувствува, че земята започна да се люлее под него. Усети как краката му сякаш отслабнаха и не можеха да го държат. Оцелелите отляво и отдясно постройки заскърцаха. В дълбочината се разнесе бучене и изведнъж изгаснаха уличните лампи. Прозорците помръкнаха. Отвсякъде се чуваха викове, но най-силно проехтя писъкът на една жена: „О-о, силно е!“.
Онодера дочу как Юуки от яд цъкна с език.
— Втори трус, нима това не е безобразие?!
— Управлението по метеорология издаде заповед за неразгласяване на информацията — промърмори Куниеда, като остави телефонната слушалка. — Тогава журналистите решиха, че има нещо, и започнаха да напират.
— Естествено те не оставят на мира отдела на сеизмичните станции — мърмореше си Наката, като поправяше и най-дребните грешки в програмата, преди да я сложи в компютъра. — Вероятно не оставят на спокойствие и членовете на дружеството по прогнозиране на земетресенията.
— Може би някой от геолозите вече усеща нещо — Куниеда спря да прелиства за момент. — Някой от техническите специалисти на Управлението по метеорология или сътрудниците на местните наблюдателни станции рано или късно ще обърне внимание.
Зазвъня телефонът. Техническият специалист на „програма Д“ вдигна слушалката.
— Държавното управление по геодезия и картография е — обясни той, слушайки. — От завода е постъпил гравитометър тип Т.
— Колко броя?
— Един, а малко по-късно може би ще ни доставят още два. Сега преминават изпитания.
В стаята влезе Катаока. Неговите тъмни, изпръхнали бузи горяха, очите му бяха потъмнели от умора.
— Катаока-сан, извинявай, но следобед те изпращаме с вертолета от Мекуро до Йокосука. Пристигнал е гравитометър тип Т. Искаше ми се да направиш изпитания по време на полета.
— Колкото и да бързаме, уреда ще проверим утре — безразлично каза Катаока. — Двигателят на хидроплана, който е в Йокосука, е неизправен. Помолихме да изпратят хидроплан от Мейдзуру.
19
Оку-сан — съпруга.