Потъването на Япония

И точно в този момент, когато от „Йошино“ постъпи ново съобщение, Онодера почувствува някакъв необичаен тласък. „Кермадек“, над който действуваше налягане от двеста атмосфери, някак странно се дръпна.

— Момент — каза Онодера на своя технически помощник, който имаше бледо, младежко лице на студент. — Не ви ли се струва, че на това място на морското дъно става нещо необикновено?

— Какво? — младият мъж, който беше погълнат от показанията на спуснатите на дъното прибори, удивено се обърна. Онодера му кимна и той бързо превключи телеметъра.

Апаратурата, която беше на дъното на дълбочина от пет до десет километра, регистрира изменения на температурата, колебания в геомагнитното и гравитационното полета и ги предаде горе по двата канала за свръзка: сигнализираше се на свръхдълги вълни и чрез фонон-мазерното устройство техникът започна да чете показанията на най-близкия прибор.

— Опасно е — промърмори той. — Големината на топлинния поток рязко нарасна. Увеличава се и наклонът на възвишението, и геомагнитният поток…

— Има изгледи за земетресение ли?

— По-скоро не земетресение, а изригване.

Корпусът на „Кермадек“ направен от високо еластична стомана, зазвъня като камбана и като се разклащаше, измени положението си.

— Свършваме ли вече? — попита Онодера, като включваше прожекторите и погледна в илюминатора. — Изглежда, и тук става опасно.

— Почакайте малко, вече свърших, но искам да проверя къде и какви промени станаха на морското дъно.

— Струва ми се, че сега не бива да се занимаваме с това — Онодера включи двигателя. — Гася светлината и пускам подводните ракети, а вие гледайте през илюминатора дали няма да се види нещо.

Като влачеше веригата по дъното, „Кермадек“ бавно започна да се отдалечава от спуснатия измервателен прибор. Онодера определи четирите посоки и натисна бутона за изстрелване на ракетите. Почувствуваха се четири леки тласъка в корпуса на „Кермадек“. В тъмната гондола засия бледосинята светлина на двата илюминатора.

— А-а…! — възкликна младият мъж.

— Показа ли се нещо? — Попита Онодера. — В каква посока?

— Четиридесет градуса вдясно от нашия курс.

Онодера мислено изчисли скоростта на излизане на повърхността на водата и пусна в това направление останалите четири ракети. От това „Кермадек“ стана по-лек и малко изплава, веригата едва докосваше дъното.

Постепенно започна да се увеличава и хоризонталната скорост на кораба.

— Погледнете! — в гласа на младия мъж се чувствуваше потиснатост и уплаха. Ако беше светло, може би щеше да се забележи, че лицето му ставаше все по-бледо.

Онодера напусна мястото си зад кормилото и отиде до илюминатора. В светлината на четирите ракети той видя дъното и едва забележимия в мрака полегат склон на невисок подводен хълм. На едно място над този склон се издигаше мътилка, а от нейните тъмни кълба започнаха да се отделят множество мехурчета. От време на време те се пукаха с взрив и „Кермадек“ леко се поклащаше.

— Ще има ли изригване? — попита Онодера, като се върна на предишното си място.