Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 150
Перейти на страницу:

— Колкото и да ви изглежда странно, отговорът на този въпрос е предназначен само за вашите уши.

Като се върнаха в залата, сър Уилям отведе Рейвънсууд до една от прозоречните ниши, където по напълно понятни причини мис Аштън не би дръзнала да ги последва.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Такъв баща, той дъщеря си в сделка ще заложи, ще потуши със нея гнила свада, в морето ще я хвърли, като Йона, гнева му да смири.
Неизвестен автор

Лорд-пазителят започна разказа си с вида на човек, който никак не се вълнува от темата, но много внимателно следеше какво впечатление оказват думите му върху Рейвънсууд.

— Вие, разбира се, сте наясно, млади приятелю — каза той, — че недоверието е присъщ недъг на смутното ни време и под негово въздействие дори най-доброжелателните, най-трезвомислещите хора понякога се поддават на измама от страна на ловки мошеници. Ако преди няколко дни се бях отнесъл с внимание към клеветата на един такъв негодник, ако наистина бях хитър политик, за какъвто са ме представяли пред вас, тогава, драги Рейвънсууд, нямаше да се намирате сега в замъка си и нямаше да имате възможност да се домогвате до преразглеждане на съдебните решения и да браните вашите мнимо потъпкани права: щяхте да бъдете заточен в единбургската тъмница или в някой друг затвор, или спасявайки се от тази участ, щяхте да забегнете в чужди краища, а тук да бъдете обявен за лице, което се укрива от правосъдието.

— Надявам се, милорд — отвърна Рейвънсууд, — че няма да си позволите да се шегувате с тези неща, макар да не ми се вярва, че сега говорите съвсем сериозно.

— Индивидът с чиста съвест винаги е доверчив, а понякога дори самонадеян. Впрочем това е напълно извинително.

— Не разбирам по какъв начин съзнанието за собствената правота може да доведе до самонадеяност.

— Тогава нека наречем това непредпазливост: такъв човек е убеден, че невинността му е ясна за всички, а тя е известна само на самия него. Неведнъж ми се е случвало да срещам хитреци, които успяват да се защитят по-добре от честните. Мошениците нямат съзнание за собствената правота, те използуват всяка вратичка, за да убедят съдиите в своята невинност, и често успяват, особено ако се вслушат в съветите на ловък адвокат. Припомням си онова нашумяло дело на сър Кули Кондидъл от Кондидъл, когото обвиняваха в злоупотреба с повереното му под опека имущество, и макар че всички бяха убедени във вината му, той беше оправдан, а по-късно сам съдеше хора далеч по-достойни от него…

— Позволете ми — прекъсна го Рейвънсууд — да ви помоля да се върнете към темата на нашия разговор. Казахте, че ме били подозирали в нещо.

— Подозират? Да, точно така, и мога да ви представя доказателства, стига да са на разположение в момента. Ей, Локхард! — Извиканият дотича. — Донеси ми ковчежето с катинарите; онова, което ти наредих да пазиш най-грижливо.

— Слушам, милорд — отвърна Локхард и бързо излезе.

— Доколкото си спомням, тези книжа трябва да са тук — изрече сякаш на себе си лорд-пазителят. — Но да, разбира се! Като тръгвах за насам, си спомням, че се готвех да ги взема. Във всеки случай ако не съм ги взел, те са останали в къщи и да речем, че ме удостоите…

В този момент Локхард се върна и подаде на сър Аштън ковчеже, облечено в кожа. Лорд-пазителят веднага извади оттам няколко изписани листа, съдържащи изложението до Тайния съвет за „бунта“ по време на погребението на покойния лорд Алън Рейвънсууд, както и писмата, свидетелствуващи за дейното участие на сър Уилям за прекратяване на преписката срещу младия Рейвънсууд. Сър Уилям грижливо бе подбрал документите, стремейки се да възбуди любопитството на младия човек, без да го задоволява напълно, както и да докаже, че той, сър Уилям Аштън, е играл в споменатото събитие ролята на застъпник, ролята на помирител между Рейвънсууд и ревностните пазители на закона. След като предостави на своя домакин възможност да се запознае с тази толкова интересна за него тема, лорд-пазителят се отдалечи към наредената за закуска маса и поведе разговор с дъщеря си и със стария Кейлъб, чието сърце, спечелено от любезното отношение на госта, лека-полека започна да омеква към този похитител на родовите имения на Рейвънсууд.

Едгар прочете внимателно документите, прокара ръка по челото си и дълбоко се замисли; после ги прегледа набързо още веднъж, сякаш се надяваше да открие в тях някаква тайна цел или следи на фалшификация, убягнали му при първото четене. Но този път очевидно се убеди напълно в правилността на първото си впечатление, защото бързо стана от каменната пейка, на която бе седял, приближи се до лорд-пазителя и силно му стисна ръката, извинявайки се, задето е бил несправедлив към него, когато сър Уилям, както се оказва, му е желаел доброто, бранил е свободата и честта му.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)