Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Държавникът изслуша тези изявления на благодарност отпърво с добре престорено учудване, а после с вид на искрена сърдечност. Тази трогателна сцена извика сълзи в сините очи на Луси Аштън. Тя не очакваше, че Рейвънсууд — доскоро толкова високомерен и студен, като при това винаги бе смятала, че баща й го е уязвил — ще иска от сър Уилям прошка; беше й приятно да види тази промяна и същевременно тя я ласкаеше.
— Изтрий сълзите си, Луси — каза бащата, — защо са тези сълзи? Затова ли, че баща ти, макар юрист, се е оказал честен и справедлив? И вие, млади приятелю — защо ми благодарите? — добави той, обръщайки се към Рейвънсууд. — Та вие нямаше ли да постъпите така на мое място? „Suum cuique tribuito“, се казва в римското право, а аз доста съм седял над Юстиниановия кодекс. И друго: нима като спасихте живота на дъщеря ми и собствения ми живот, не ми се отплатихте стократно?
— Какво говорите! — отвърна Рейвънсууд измъчван от съзнанието за вината си. — Аз извърших това съвсем инстинктивно. А вие сте застанали в моя защита, знаейки колко лоши помисли имам към вас и колко лесно мога да стана ваш враг. Постъпили сте великодушно, разумно и мъжествено!
— Е, всеки от нас е постъпил според природата си — добави лорд-пазителят, — вие като смел воин, аз като честен съдия и член на Тайния съвет. И все пак едва ли бихме могли да си разменим ролите. От мен, в това съм сигурен, би излязъл твърде лош тореадор, а вие, мой млади приятелю, въпреки безспорната правота на каузата си навярно бихте се защитили пред Тайния съвет по-лошо, отколкото бих го направил аз.
— Добри ми приятелю! — възкликна Рейвънсууд и като изрече този кратък израз, с който лорд-пазителят тъй често се обръщаше към него, но който той сега употреби за пръв път, доблестният младеж повери на родовия си враг гордото си и честно сърце. Рейвънсууд бе необщителен, упорит и избухлив, но за годините си беше надарен с необикновено трезв и проницателен ум. И затова каквото и да беше досегашното му предубеждение срещу лорд-пазителя, то не можеше да не отстъпи пред чувството на обич и благодарност. Голямото очарование на Луси Аштън и мнимите услуги, оказани му от сър Аштън, заличиха в паметта му ненарушимата клетва за мъст, дадена от него над праха на баща му. Но клетвата му беше чута и вписана в книгата на съдбата.
Кейлъб бе свидетел на тази сцена и не можеше да си я обясни иначе освен е това, че между двете семейства се извършва уговаряне за брачния съюз и че сър Аштън дава като зестра на дъщеря си родовото имение Рейвънсууд. Колкото до Луси, когато Рейвънсууд се обърна към нея с пламенни слова, като я молеше да му прости високомерието и студенината, тя само се усмихна през сълзи и подала му ръка, изрече с пресекващ глас, че е безкрайно щастлива да види как се помиряват баща й и човекът, спасил живота й. Дори баща й, този опитен държавник, бе трогнат от искреното и великодушно себеотрицание, е което пламенният младеж се бе отказал от родовата си вражда и без колебание му бе поискал прошка. Очите му блестяха, като гледаше как младите са изпълнени с любов един към друг и колко много си подхождат. И неволно си помисли колко далече би могъл да стигне този горд и благороден младеж, докато самият той, сър Аштън, с недостатъчно благороден произход и твърде предпазлив, неведнъж, както казва Спенсър, е бил „изместван“ и оставян назад. А дъщеря му, любимото му дете, другар в свободното му време, навярно щеше да бъде щастлива, ако се омъжи за този властен и силен мъж; нежната и крехка Луси имаше нужда от подкрепата на твърдата ръка и мъжественото сърце на Рейвънсууд. И само след няколко минути сър Уилям Аштън вече смяташе този брак не само за възможен, но и желателен, обаче не бе изминал още час и той бе осенен от прозрението, че Едгар е беден, а лейди Аштън никога не ще се съгласи да даде дъщеря си на Рейвънсууд. И все пак добрите чувства, на които въпреки природата си неволно се поддаде лорд-пазителят, младите изтълкуваха като одобрение на взаимните им симпатии и решиха, че съюзът им ще бъде посрещнат с радост. Лорд-пазителят безспорно е съзнавал допуснатата тогава от него грешка, защото години по-късно, след трагичната развръзка на нещастната любов, предупреждавал всички за опасността да подчинят разума на чувствата си и твърдял, че най-голямото нещастие в живота си дължи на минутата, в която е позволил на чувството да надделее над егоистичните му интереси. И трябва да признаем, че ако е било наистина така, лорд-пазителят е понесъл страшно наказание за моментната си слабост.