Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Самонасочващите се снаряди се изстрелваха с американски установки тип „Редай“, които тежаха 10,6 кг и се носеха на рамо. Самият снаряд беше 9,2 кг и имаше тристепенен ракетен двигател с твърдо гориво и инфрачервено насочване, като максималната им далекобойност бе 3,5 км. Полетът им трудно би могъл да се определи като особено лек, но несъмнено е смъртоносен, защото може да открие целта си само по остатъчната топлина на двигателите. Ако се използват срещу бързоманеврени, свръхзвукови изтребители, липсата на гъвкавост ги прави почти безполезни. Но когато става въпрос за големи и бавни мишени като пътнически самолети, ефективността им е ужасяваща.
Да се доставят „стрели“ не беше трудно. ООП разполагаше с такива в тренировъчните си лагери на територията на Югославия, така че просто трябваше да се намери начин да се пренесат нелегално през Адриатическо море в Италия. По това време ООП имаше и една скромна яхта със спални каюти, закотвена близо до Бари на източния бряг на Италия, точно срещу Дубровник, Югославия.
Салама посети няколко долнопробни бара в Хамбург, най-голямото германско пристанище, и най-сетне попадна на един тип, който разбираше нещо от мореплаване и беше готов на всичко, за да припечели. В друг бар нае две жени, които също се интересуваха от пари, секс и приятно пътешествие по Адриатическо море.
Германците бяха пратени със самолет до Рим, а оттам до Бари, където се качиха на яхтата на ООП. Естествено преди това тя бе порядъчно заредена с храна, наркотици и пиене. Единствените нареждания, които получиха, бяха да отплават до малък остров недалеч от Дубровник и да чакат там, докато не дойдат някакви хора да натоварят трюма с разни дървени сандъци, след което да пуснат котва на север от Бари, където сандъците ще бъдат свалени и всеки от тях ще получи по няколко хиляди долара. Казаха им също добре да се забавляват и поне три-четири дена да се отдадат на всички познати земни удоволствия — тези последни нареждания те без съмнение са изпълнили с религиозно усърдие.
Салама се спря на германците, защото, ако случайно ги хванеха, властите щяха да си помислят, че се касае за фракцията „Червената армия“ или някоя подобна организация, а не за ООП. За тяхно нещастие Салама не бе от хората, които оставят работата си недовършена след успешно изпълнена задача. Когато германците се върнаха с оръжието, хората от ООП ги разтовариха с една малка лодка, а после отведоха и тримата и им прерязаха гърлата, пробиха дъното на яхтата и тя потъна на около четвърт миля от брега.
„Стрелите“ бяха натоварени в един „Фиат“ и от Бари екипът на ООП ги откара в Авелино, после в Терачина, Анцо, Остия и в Рим, като избягваха главните пътища и се движеха само денем, за да не предизвикват подозрения. Накрая стовариха всичко в апартамента в Рим, където „стрелите“ щяха да останат до уречения час.
В Бейрут водачът на „Черният септември“ беше своевременно информиран, че Акбар е подставено лице. Но вместо да го ликвидира на минутата и така да провали цялата операция, Юсуф реши да го използва, за да отклони израелците от следата. Той знаеше, че „Мосад“ подозира нещо, но няма пълна представа, защото Акбар не разполага с цялата информация.
— Ще направим нещо, което да заблуди израелците, та да се плеснат по челата и да си кажат: „А, ето каква била работата!“ — обясни Юсуф на сподвижниците си.
Ето защо на 28 декември 1972, по-малко от три седмици до предвиденото на 15 януари посещение на Меир в Рим, „Черният септември“ проведе необяснимото тогава нападение над израелското посолство в Банкок, Тайланд. Очевидно това беше небрежно планирана работа.
Същия ден принц Вайралонгкорн се появи пред парламента като престолонаследник и на церемонията присъстваха почти всички чуждестранни дипломати, включително и израелският посланик Рехевам Амир.
Списание „Тайм“ описа нападението над посолството на „Сой Ланг Суан“ (булевард, където се намираше то) така:
„Под горещото тропическо слънце по обед двама мъже в кожени дрехи прескачат оградата, докато двама други, облечени в елегантни костюми, минават свободно през главния портал. Преди охраната да успее да даде сигнал за тревога, в двора на посолството вече се носят автоматични откоси. Арабските терористи от «Черният септември» са отново в действие след мюнхенското клане.“