Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Сега беше ред на Акбар и той отлетя за Париж за среща при „Пирамидите“, спирка от метрото, с други хора от ООП. Центърът на „Мосад“ в Париж трябваше да изпрати хора, които да проследят Акбар до мястото на срещата. Но работата нещо се обърка. Когато пристигнаха, Акбар и останалите бяха изчезнали. Ако бяха успели да запишат и заснемат срещата, тогава може би много по-лесно щяха да разгадаят преплетената паяжина от интриги, която „Черният септември“ тъчеше в бяса си да погуби Меир.
Като мярка за вътрешна безопасност след получаването на инструкциите си хората на ООП се движеха по двойки, но Акбар все пак успя да звънне на посочения му номер, докато партньорът му отиде до тоалетната. Каза, че се предвижда още една среща.
— Коя ще е мишената? — попита катсата от „Мосад“.
— От вашите — отвърна той. — Сега не мога да говоря. И затвори.
Всички изпаднаха в паника. Веднага беше разпратено съобщението, че ООП подготвя удар срещу самия Израел. Но никому и през ум не му минаваше кой точно бе мишената. До пътуването на Меир оставаха още два месеца, а то не беше и публично оповестено, затова никой не се сети за нея.
На следващия ден Акбар отново се обади и каза, че се налага да замине за Рим. Трябваха му пари и искаше лична среща, но не разполагаше с време, защото му се налагаше незабавно да отиде на летището. Намираше се недалеч от спирката на метрото „Рузвелт“, така че му наредиха да вземе следващия влак до площад „Конкорд“ и оттам да тръгне в определена посока, като вземе преди това всички предпазни мерки.
Срещата трябваше да се състои в хотелска стая. Но привидно простата задача да се наеме стая в хотел в шпионската работа беше всичко друго, но не и лесна. Достатъчно е само да се знае, че са нужни поне още две помещения и видеокамера в „основната стая“, така че въоръжените хора в другите две стаи да могат да нахлуят моментално, ако агентът направи някакво подозрително движение по посока на катсата. Катсата от своя страна трябва също да разполага с резервен ключ от помещението, за да не губи време долу на рецепцията.
Тъй като Акбар трябваше да вземе самолета за Рим, нямаше време да се наема стая в хотел и затова го прибраха с кола направо от улицата. Той обясни, че каквато и да е операцията, явно се предвижда и някаква техника, специална апаратура, която следва да се внесе контрабандно в Италия. Именно тази привидно маловажна подробност по-късно щеше да се окаже основният фактор за разплитането на загадката. Тъй като с проблема се бе захванал парижкият клон, взе се решение заедно с Акбар за Рим да отпътува и катса като негова свръзка.
Двама души от службата за безопасност трябваше да откарат Акбар до летището. Случи се така, че и двамата бяха катси поради недостиг на кадри. Единият от тях, Ицик, по-късно стана мой учител в Академията на „Мосад“. Но действията му през този ден съвсем не бяха еталон за катси. Точно обратното.16
Тъй като идваха от обезопасена среща и в кола без обозначителни знаци, Ицик и колегата му не се чувстваха застрашени от нищо. И все пак регламентът гласи, че катсите не трябва да се мотаят около аерогарите, за да не се набиват в очи и по-късно да бъдат разпознати в друга ситуация и на друго летище. Нито пък да излизат извън прикритието си, без да са проверили терена предварително.
Когато пристигнаха на летище „Орли“, единият катса отиде в близкото кафене, а другият придружи Акбар до билетната каса и проверката на багажа, за да е сигурен, че той наистина се е качил на самолета. Може би са си представяли, че Акбар е единственият палестинец, пътуващ за Рим, но явно сметката им е била без кръчмаря.
От документите, отмъкнати години по-късно през ливанската война, „Мосад“ научи, че на летището е имало и друг човек, член на ООП, който забелязал Акбар и спътника му. После предпазливо проследил катсата и така стигнал до кафенето, където открил и другия. Там двамата, които следвало отдавна да са напуснали района на аерогарата, се разприказвали на иврит. Тогава човекът от ООП незабавно отишъл в близката телефонна кабинка и докладвал в Рим, че Акбар не е чист.
Акбар, а и „Мосад“ скъпо щяха да заплатят глупостта на Ицик и партньора му.
Али Хасан Салама, известен с прозвището Абу Хасан и наречен от „Мосад“ Червения принц, беше дързък човек с авантюристични наклонности, чиято втора съпруга бе прочутата ливанска красавица Джорджина Ризак, мис Вселена за 1971 година. Той беше колкото ловък, толкова и брутален и с прецизна жестокост бе планирал атентата в Мюнхен. Сега той беше решил да използва руски управляеми снаряди тип „Стрела“, които руснаците наричаха СА-7, а в НАТО бяха известни под кодовото название „Граал“. Идеята му беше да взриви самолета на Голда Меир, когато кацне на римското летище „Фиумичино“.
16
Вж. Глава 7: Коса.